Изглеждаше, че българското застраховане се е разделило с някогашните си лоши навици. Но от последните акции на Министерството на вътрешните работи стана ясно, че някои представители на сектора, на пръв поглед изглеждащ като модерен бизнес с огромен потенциал, само външно са се отказали от бухалките и изнудването. Всъщност са сътворили модернизиран техен вариант.
До този извод достигна в началото на годината вътрешният министър Цветан Цветанов. Тогава той каза, че на пазара работят застрахователни компании, свързани с автокрадци, които "прибират" коли, застраховани в други компании. Целта, разбира се, е "размазване" на конкуренцията. Впрочем, дори и министърът на финансите Симеон Дянков (който храбро се самопровъзгласи за принципал на застраховането у нас), намекна, че успехът на някои от големите пазарни играчи в България, не се дължи на умелото използване на чисто пазарни методи.
Представители на застрахователния бранш също не отричат, че в практиката си са се сблъсквали с такива похвати за привличане на клиентите. По думите на изпълнителния директор на ЗАД "Алианц България" Пламен Ялъмов някои компании посягат към тези хитринки през последните десет години. Радослав Диков, изпълнителен директор на ЗК "Български имоти", също потвърди, че има дружества, свързани с фирми, занимаващи се с маркиране на коли. Те на свой ред пък имали връзки с автокрадци, които посягат на чуждите коли избирателно – застрахованите при "нашия" застраховател не се пипат…
Потърпевши и запознати със схемите обясняват, че известно време след като бъдат задигнати, возилата се връщат на собствениците им – понякога срещу откуп, но задължително с "препоръката" да се избере точно определен застраховател, който нямало да позволи колата да изчезне. Подобни тактики се използвали и за сплашване на клиентите, които по информация от дадена застрахователна компания възнамерявали да се преместят при неин конкурент. По думите на министър Цветанов огромни щети от подобни практики търпят дъщерните дружества у нас на големи европейски застрахователни компании. Затова вътрешният министър се закани, че ще предизвика законодателни промени, на чиято база да бъдат забранени всякакви отличителни знаци, подсказващи кой е застраховал ПМС-то. И дотам… Както е казал поетът "глас в пустиня"…
В момента, близо 7 месеца след заканите на Цветанов, дори експертите в КФН не могат да кажат какво се готви и каква точно ще е нормативната промяна, въпреки че идеята на вътрешния министър има подкрепата на застрахователния бранш. Вероятно оправданието на надзорния орган е наскорошната смяна на ръководството. Само дето това не можа да служи за алиби още дълго и на подчинените на Стоян Мавродиев ще им се наложи да се поразмърдат.
Според представители на бранша не трябва на колата да е обозначено кой е застрахователят й по "Автокаско", както например правят "Секюри Марк" и "Стоп", въпреки че законодателството не го позволява. От записаното в Наредба 24 за задължително застраховане например се казва, че компаниите трябва да снабдят собственика на автомобила, който е сключил застраховка Гражданска отговорност, със знака на Гаранционния фонд, който е еднакъв за всички и не съдържа отличителни знаци на отделно дружество. Такова обяснение обаче липсва за другата автомобилна полица "Каско". Малко по надолу от същия норматив обаче е записано, че върху застраховано движимо или недвижимо имущество не могат да се поставят рекламни материали и други белези, "индикиращи взаимоотношения между застраховател и застраховано лице". Само дето у нас е нещо естествено всеки заинтересован да си намери вратичка в закона и да се възползва от нея… В случая говорим за маркирането.
Въпросната процедура едва ли би изненадала човек, който някога е сключвал застраховка Автокаско. В условията на полицата много компании са включили изискването за задължително "пасивно маркиране", и то при точно определена фирма. Нещо повече, опарени разказват, че някои дружества отказват да изплащат щети, които не са свързани с кражба, ако колата не е минала през съответните маркиращи пунктове.
Иначе процедурата при всички фирми е стандартна – с помощта на специално устройство изстрелващо силна струя пясък по стъклата, фаровете, стоповете, мигачите и други външни части се слага идентификационен код. Същият код се пише и на точно определени места във вътрешността на автомобила с маркер, който се вижда само на ултравиолетова светлина. Запознати обясняват, че кодът представлява число, което съдържа кода на пункта за маркиране и последните 10 позиции от номера на рамата на превозното средство. Идеята на това "дамгосване" е в случай че колата бъде открадната, полицията да бъде подпомогната в нейното издирване.
От казаното дотук човек остава с впечатление, че няма как с тази проста процедура да се обозначи къде е застрахован автомобилът. А и хората, които практикуват бизнеса с маркирането, твърдят, че от тази информация може да стане ясно най-много кой пункт е посетил собственикът на колата. А от услугите на една фирма обикновено се ползват повече от един застраховател.
"Ключа от бараката" се оказва в стикерите, които поставят почти всички фирми. Запознати твърдят, че макар да ги поставят едни и същи маркировачи, те се различават по формата и цвета си и запознатите с тази "символика" могат много лесно да се ориентират с коя застрахователна компания е сключена полицата. Косвено доказателство за това е и фактът, че собственикът отива да си направи маркировката не преди, а след като вече си е купил полицата.
Подробности за тези разлики по стикерите могат да бъдат открити дори в интернет. Потребители на специализиран автомобилен форум например твърдят, че един от водещите играчи в бизнеса с маркирането – "Кеит", слага на колите, "пазени" от определени застрахователи, червено-бели стикери с холограма, а на другите – червено-бели-жълти, без холограмен знак. Излиза, че е достатъчно автокрадците да не са далтонисти. Впрочем в същия този форум се дава многозначителното уточнение, че сменянето на компанията е "силно непрепоръчително".
Представителите на застрахователния бизнес смятат, че проблемът може да бъде решен като отпадне маркирането на автомобилите. Някои представители на бранша твърдят, че всъщност използват маркирането като превенция за измами, а не толкова заради това колите да бъдат белязани. Не е много трудно човек да се досети защо. Дружествата непрекъснато се оплакват опитите на свои клиенти да ги подведат като прикачат на колата си "чуждо" счупено стъкло или друга скъпа част и да претендират за покриване на несъществуващата щета. Схемата обаче няма как да сработи, ако върху въпросните детайли е отбелязан съответният идентификационен номер.
Идеята за премахването на пасивното маркиране впрочем се подкрепя и от Асоциацията на застрахователите в България (АБЗ). В становището на браншовата организация се казва, че тази практика противоречи както на Кодекса за застраховането, който забранява да се поставят рекламни знаци на компанията върху застрахованото имущество, така и на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията и на Закона за защита на потребителите. Според юристите на АБЗ пасивното маркиране въвежда в заблуждение застрахованите, че така намалява рискът от посегателство върху автомобилите им. Отделно и че това не съответства на изискванията за лоялна конкуренция.
Ето защо асоциацията предлага чрез законодателни промени да се премахне пасивното маркиране като условие за сключване на застрахователна полица. Само дето, ако това стане факт, вероятно ще разгневи фирмите, които се занимават с такава дейност. Не е тайна, че голяма част от тях са собственост на… определени застрахователни компании. Хората, които следят бранша по-отдавна, сигурно си спомнят, че първоначално всички дружества използваха едни и същи пунктове за маркиране. Така се създаде обща информационна база данни за застрахованите автомобили, която бе общодостъпна за много структури, свързани с издирването на откраднати коли. На акционерите на компании, специализирани в автомобилното застраховане, обаче не им се нравеше това разменяне на информация с конкурентите и затова си създадоха собствени фирми. Освен че постигнаха стратегическата цел – самостоятелна информационна база данни, така те се сдобиха и с допълнителни приходи. Които впрочем не са никак малко.
Клиентът заплаща около 50-60 лв. за дванадесетминутната процедура по първоначално маркиране и за едногодишно информационно обслужване (което ще рече, че на полицията се дава диск с информация за собственика, автомобила и идентификационния номер и тези данни се обработват и се разпространяват съгласно международни договорености през периода, предплатен от собственика на МПС). При съкратения вариант – без да се маркират арматурното табло и седалките, цената е около 40 лева. Подновяването (тоест слагането на нов стикер и удължаването на срока на информационното обслужване) струва около 25 лева. Ако автомобилът е взет на лизинг, той се маркира за периода на договора, като цените са от около 70 лв. за две години до близо 150 лв. за петгодишно обслужване.
Целта на маркирането е в случай че автомобилът бъде откраднат и разглобен на части, те да могат да бъдат открити по номера. Любопитното е, че подобно нещо в практиката досега, не се е случвало, или поне никой не признава. Въпреки това, според фирмите, занимаващи се с маркиране, кражбите на коли значително са намалели, точно защото са "дамгосани"
За всички обаче е ясно, че не маркирането респектира автокрадците… Това обаче може да бъде доказано след като се проследи броят на откраднатите коли, без да е задължително те да бъдат маркирани. А дали подобно задължение ще отпадне зависи изцяло от волята на управляващите…
Leave a Reply