Дупките на “Гражданска отговорност”

Цената на задължителната автомобилна застраховка "Гражданската отговорност" трябва да се увеличи. Това е логично, защото рискът постоянно нараства – застрахователите плащат за събития, станали на територията на ЕС, където обезщетенията са на много по-високи нива… Или поне такова е мнението на повечето застрахователи. Така или иначе темата с цената на задължителната полица дава възможност експерти от всякакво равнище започват да излагат аргументи и да правят прогнози в каква посока ще тръгнат премиите по полицата и надълго и нашироко обясняват защо свалянето на цените е равно на самоубийство за сектора.
Само дето малко собственици на автомобили ги вълнува финансовите резултати на компаниите или пък лимитите на отговорност в другите членки на ЕС. Единственото, което всъщност интересува съвестните граждани е докога те ще плащат и за тези, които нямат полица и докога премията за шофьори, спазващи закона, ще е същата като за камикадзетата…
Многократно писахме, че единственият начин да се сложи край на тази несправедливост е въвеждането на системата бонус-малус. Приложението й се предъвква от години. Мненията на застрахователите дали тя ще има положителен ефект върху резултатите на компаниите не са еднозначни. Всички обаче са съгласни, че за потребителите на услугата нещата ще се променят към по-добро, защото ще бъдат стимулирани коректните водачи. Причината е, че това, както е известно, е метод за диференцирано определяне на цената на автомобилната застраховка – тя намалява, ако застрахованият не е правил произшествия за определен период, и обратното – повишава се, ако той е станал причина за имуществени и неимуществени щети на пътя. Но макар системата да се използва в много страни от Европейския съюз, приложението й у нас се оказва задача с повишена трудност.
Вярно е, че някои компании определят цената на "Гражданска отговорност" въз основа на подбрани критерии – района, в който се кара колата, мощността на двигателя, възрастта на шофьора, има ли регистрирани катастрофи с този автомобил за определен период назад във времето. За бонус-малус система обаче и дума не може да става. Най-малкото защото ако собственикът на колата не е дългогодишен клиент на застрахователя, информацията за поведението му на пътя се приема "на доверие". А ако дружеството вече е събрало история за него, в момента, в който "си заслужи" малус, той веднага ще потърси услугите на дружество, което не си прави труда да поставя клиентите в различни категории според рисковия им профил.
Преди да стане възможно определянето на цената на "Гражданска отговорност" на база на индивидуалния рисков профил на водача, е нужно да се случат няколко неща. Вероятно най-важни сред тях са двата проекта, по които вече доста време работят Комисията за финансов надзор, Гаранционният фонд, Асоциацията на българските застрахователи…, надявайки се и на помощ и от Министерството на вътрешните работи.
Първият е посветен на създаването на единна база данни за пътнотранспортните произшествия, която да обединява информация от МВР и от застрахователите. Тя трябваше да започне да действа още в края на април. Но въпреки че Гаранционният фонд е разработил системата, изобщо няма яснота кога ще е реалният й старт. Само дето докато компаниите и държавата си подмятат горещия картоф, се оказа, че и сега застрахователите разполагат с информация за всички произшествия и нищо не им пречи да прилагат някакъв вариант на бонус-малус. Никой обаче не го прави…
Единствения напредък до момента е, че от началото на ноември 2009-а компаниите са задължени да отчитат пътнотранспортните произшествия, регистрирани с двустранни констативни протоколи. Вярно е, че това не е кой знае какво постижение, защото с такива документи по правило се заявяват по-леки катастрофи. Иначе казано – изобщо не може да се смята, че на базата на тези данни ще се състави реален профил на собственика на колата. Но е по-добре от нищо…
В същото време никой не си прави труда да помисли как точковата система, въведена от КАТ, която също отразява поведението на шофьора на пътя, може да бъде впрегната за нуждите на застрахователите. Рисковият профил трябва да се изгражда не само въз основа на информация за катастрофите, които са предизвикани от даден автомобил, а и в зависимост от това, дали собственикът й кара пиян, без колан или с превишена скорост, но по чудо още не е ударил никого на пътя. Разбира се, хората от КАТ веднага се оправдават, че тази информация не е централизирана и е достъпна само на териториално ниво. Застрахователите пък заявяват, че поради нормативни пречки няма как да се оценява поведението на шофьора, а се вземат предвид само произшествията, в които е участвал автомобилът, без значение кой е стоял зад волана. И тук обикновеният човек пак се пита как в другите страни могат да решат този проблем, а у нас не можем да се справим с него?
Другият проект, който уж пак цели по-справедливото формиране на цените на "Гражданска отговорност", и който пак е наникъде, е този за въвеждането на електронното издаване на полиците. Въпреки че спънките за развитие на тази инициатива (например някои несъответствия между изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис и предписанията на Кодекса за застраховането за формата на застрахователния договор) са почти изгладени… развитие едва ли ще има скоро. Електронните полици обаче ще помогнат за решаването и на още един проблем – за ниския обхват на "Гражданска отговорност". Макар Европейската комисия да допуска най-много 10% от регистрираните в страната автомобили да не притежават полица за задължителна застраховка, според последните данни на КФН едва 83% от колите у нас имат "Гражданска отговорност". С други думи, 590 хил. моторни превозни средства са без такава полица.
Казано с други думи, рискът на близо 20% от возилата се поема от Гаранционния фонд, което поставя под въпрос неговата финансова устойчивост. Неслучайно експерти обясняват, че е възможно да се наложи увеличаване на капацитета му. Това на практика означава да се увеличи вноската, която застрахователите правят в него, а по-нататък по веригата – да се вдигне и цената на застраховката, която си купуват… изрядните шофьори.
По информация на управление "Застрахователен надзор" на КФН около 30% от застраховките "Гражданска отговорност" се отчитат със закъснение в Информационния център към Гаранционния фонд. А тази малка подробност хич не е за подценяване. Ако обаче се въведе електронното сключване на полици, те ще бъдат регистрирани в реално време и веднага ще получават пореден номер. По този начин много по-лесно ще се отчитат началото и прекратяването на всеки договор за "Гражданска отговорност". Ръководителят на Информационния център към Гаранционния фонд Донка Тилева пък поясни, че електронното регистриране може да стане и без да е решен проблемът с формата на застрахователния договор. А така ще се подобри съществено отчетността.
Явно ръцете на компетентните фактори не са чак толкова здраво вързани. Добре е обаче проблемите да бъдат изгладени по-бързичко, защото търпението на коректните шофьори не е безкрайно, нито пък джобът им е бездънен…