Category: Uncategorized

Приходите от премии в общото застраховане за единадесетте месеца на 2010 г. са 1. 214 млрд. лева. Спрямо същия период на 2009-а те са намалели с 4.4%, а целият застрахователен сектор отбелязва 2.6% спад на постъпленията от основната си дейност. Добрата новина е, че темповете, с които се свива бизнесът с продажбата на полици, се забавят, защото за деветте месеца на 2010-а те бяха с 6.4% по-малко в сравнение със септември 2009-а, а за десетте месеца се бяха свили с 5.9% спрямо същия период на 2009-а. Ако тази тенденция се запази, можем да очакваме, че през 2011-а застрахователният бизнес ще отчете не по-лоши резултати от тези за 2010-а, което само по себе си ще е успех.
Основен фактор за позитивната тенденция е увеличението на приходите – близо 69 млн. лв. от застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Най-голям дял в портфейлите на дружествата, извършващи дейност по общо застраховане, продължават да заемат приходите от автомобилните застраховки "Автокаско" (37.4%) и "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на моторни превозни средства" (34.5%), или общо 71.9% от премийния приход, реализиран в сектора. На следващо място по обем се нареждат имуществените застраховки "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество", чийто дял е 18.3% от общия премиен приход.
Най-голям относителен дял в премийния приход, реализиран от животозастрахователите към края на месец ноември 2010 г., продължава да заема застраховката "Живот и рента". Реализираните приходи по този вид полици възлизат на 165 млн. лв. и формират 77.2% от премийния приход, генериран в сектора. Постъпленията от застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, заема дял от 4.3% в портфейла на животозастрахователите, като премийният приход по нея възлиза на 9.3 млн. лева.
Ръст на премийния приход на годишна база се наблюдава по застраховка "Живот" и "Рента", по "Допълнителна застраховка" и по "Постоянна здравна застраховка".
 

Индийският бизнесмен Шафи Матер откри първата в света частна служба за борба с подкупите. От 1993-а той се занимава с бизнес в родината си, където корупцията в държавните структури е обявена за заплаха, за националната сигурност. Шафи е юрист по образование. Силното му чувство за справедливост не му позволявало да дава рушвети. Той винаги намирал необходимите думи, действия и текстове в закона, които принуждавали чиновниците да изпълняват задълженията си безплатно. В един момент почувствал, че има сили да помага и на другите. За Шафи това било много важно, защото не можел да забрави случая с неговата баба. В продължение на няколко години тя обикаляла чиновническите кабинети, за да получи разрешение да пристрои три стъпала пред входа на дома си. Възрастната жена искала да се изкачва по-лесно. Навсякъде обаче я мотаели, намеквайки, че за да получи необходимия подпис, трябва да плати известна сума. Тогава прекалено заетият с проблемите си внук не успял да й помогне. Но съвестта не спирала да го гризе и Шафи решил да предприеме някакви действия.

"Към кого да се обърне обикновеният човек, когато му поискат подкуп? – разсъждава предприемачът. – Към полицията? Там също има корупция. Така ми хрумна да създам независима служба за борба с рушветите." След като получат поръчка, сътрудниците на Шафи се опитват да се разберат мирно и тихо с корумпираните чиновници. С томче законодателни актове в ръка те търпеливо обясняват защо една или друга държавна услуга трябва да се извърши безплатно. Ако от другата страна продължават да упорстват, в действие влиза план Б. Служителите събират компрометиращи материали, които по правило принуждават несговорчивите чиновници да влязат в диалог.

"Всичките ни методи на работа са законни. – подчертава Шафи. – Използвали сме ги при разрешаването на 42 случая и възнамеряваме да ги обединим в ръководство за борба с корупцията." Впрочем предприемачът не се опитва да усъвършенства света само от чувство за вина към баба си. Той взима пари за своята работа. Например получаването на паспорт без подкупи струва 10% от сумата, която искат чиновниците. Според Шафи на хората им излиза по-евтино да се обърнат към службата му, вместо да дадат рушвет.

Отиващата си 2010-а определено няма да бъде запомнена като една от "любимите" за българските застрахователи. Няма как да си кривим душата… Нефинансовия сектор далече не беше гален с перце тази година, особено що се отнася до "европеизирането му".
Застрахователните брокери също отнесоха доста плесници. След като техните комисиони, достигащи до 39% смутиха хората в Комисията за финансов надзор (КФН), беше взето решение аквизиционните разходи на застрахователите да са максимум 20%, което пък сви до около 10-15% комисионата, която получават брокерите от застрахователните дружества.
С измененията и допълненията в Наредба № 27 пък се въведе изискването за създаване на резерв по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. На базата на средната цена на полицата се следи кой и как я "подстригва" под логичното пазарно равнище. Въпреки че "наказанието" за "подбиване" на цената се пресмята по сложна формула, на практика размерът на заделяния резерв ще бъде приблизително равен на отбива от средната цена, предоставен на клиента.
Електронната полица по план ще бъде въведена до шест месеца. С нея ще се пресекат повечето застрахователни измами от рода на антидатиране или застраховане на един обект повече от един застраховател. Освен това тя е предварително условие, за да започне работата по въвеждането на системата бонус – малус. Тази система ще бъде въведена най-рано след година и половина, ако не се забави електронната полица гражданска отговорност.
Тепърва предстоят обсъжданията на правилата за въвеждането й. Целта е да се поставят два отделни акцента – техническо състояние на автомобила и индивидуално поведение на шофьора. Но все пак основното внимание ще е към водачите, а не толкова върху автомобилите.
В изпълнение на одобрените от социалните партньори мерки в подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция пък бе въведен данък върху получените застрахователни премии. Така браншът вече е данъчно задължен с 2% върху премиите. Новият данък ще се налага върху премии по облагаеми договори от общото застраховане, с изключение на презастраховането и ретроцесията, застраховките живот и договорите за застраховки на товари по време на международен превоз, когато началната или крайната точка на превоза е извън територията на страната. Данъчно задължените лица трябва да подадат данъчна декларация за предходното календарно тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието. За невнесения в срок данък се дължи лихва за просрочие съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Без да искаме да разваляме новогодишното настроение, припомняме, че налогът влиза в сила само след няколко дни – от първи Януари!
 

В ранното утро на 23 декември 300-членният гръцки парламент одобри със 156 гласа "за" и 142 "против" бюджета на страната за 2011 година. В него са заложени мерки за намаление на разходите и за увеличение на приходите на обща стойност 14 млрд. евро. Те трябва да гарантират понижение на бюджетния дефицит от очакваните 9.4% от БВП през тази година на 7.4% през идната и изпълнение на поетите ангажименти към кредиторите от ЕС и МВФ, осигурили спешни заеми за 110 млрд. евро. Следващата, четвърта "порция" от този пакет в размер на 15 млрд. евро трябва да тръгне към Гърция през февруари 2011-а след одит на изпълненото от представители на Брюксел, Европейската централна банка и МВФ.
Дългът на южната ни съседка е бил в размер на 127% от БВП през 2009-а – най-висок сред страните членки на ЕС. Експерти от Европейската комисия прогнозират това съотношение да скочи до 156% от БВП през 2012-а. Брюксел очаква гръцката икономика да се свие за трета поредна година през 2011-а (с 3%) и да се върне към растеж през 2012-а. Националните протести срещу драконовските бюджетни мерки обаче не престават и гърците заплашват да продължат да стачкуват и през празничните дни.
По време на финалния дебат за бюджета в парламента премиерът Георгиус Папандреу очерта три приоритета на правителството: да спаси страната от фалит, да стабилизира икономиката и да проведе необходимите структурни реформи.
Гръцкият кабинет очаква с 4 млрд. евро по-ниски приходи от данъци през тази година дори след като те бяха увеличени и започна преследването на данъчните измами. Това принуди управляващите да приемат закон в средата на декември, който налага стриктна политика за наемане на работа, намаление на заплатите и на други облаги в губещите държавни предприятия, за да премахнат пречките за снижение на бюджетния дефицит, скочил до 15.4% от БВП през 2009-а. Другите мерки са увеличение на най-ниската ставка на ДДС от 5.5 на 6.5% и на средната – от 11 на 13%, повишаване на налозите върху печелившите фирми и замразяване на пенсиите. За да стимулира растежа, гръцкото правителство ще намали данъка върху неразпределената корпоративна печалба от 24 на 20% и ще понижи от 11 на 6.5% ДДС върху услугите на ключовия си сектор – туризма.
С приемането на бюджета проблемите на Гърция изобщо не се решават. На първо място, съществува сериозен риск рецесията да е по-дълбока от официалните прогнози, ако износът и туризмът са по-слаби, а доверието на бизнеса и на домакинствата не започне да се възстановява. И което е по-важно, финансовото министерство ще трябва да поеме "микроуправлението" на неефективната система на здравеопазване и на контролираните от държавата предприятия след завършилата през ноември ревизия на гръцките финансови данни от Евростат.
 

Възможно ли е държавата да обезщети всички пострадали от различните природни стихии и злонамерени посегателства? По закон помощи се полагат на хората, които са потърпевши от природни бедствия. Истината обаче е, че парите трудно стигат дори и за осигуряване на минимално необходимите им условия за живот. Средствата, които се отделят в правителствения фонд "Бедствия и аварии", са направо нищожни (около 0.6% от централния бюджет). През 2005 г. например в него бяха заделени 50 млн. лв., а щетите от наводненията надхвърлиха 1 млрд. лева.
Все още няма данни нито за вредите, които са нанесли наводненията от тази година – кметовете на пострадалите райони се бавели с подаване на информацията. Бедата обаче далеч не е в размера на средствата, които се отделят във въпросния фонд. По-страшното е, че българите са свикнали някой друг да мисли вместо тях и повечето се сърдят на държавата, когато парите не стигнат, за да бъдат обезщетени подобаващо.
Факт е, че 95% от собствениците на жилища у нас изобщо не използват застраховка имущество. Сигурно само най-големите оптимисти си мислят, че останалите 5% сами са се сетили и доброволно са отишли при застрахователя да подсигурят жилището си. Всъщност по-голямата част от 200 хилядите полици "Пожар и природни бедствия" са били закупени по принуда – защото такава е волята на кредиторите, които отпускат ипотечни заеми.
Застраховките не са популярни и сред земеделските стопани. Едва около 15-20% от обработваемата земя в България е застрахована.
Данните са от представително проучване по поръчка на "Интерамерикан България" ЗЕАД. Там има и други прелюбопитни изводи: една четвърт от българите не познават нито един вид застраховка, а 67% от нашенците не са купували застрахователна полица през последните пет години. Повече от 40% от анкетираните пък смятат, че нямат нужда от застраховка.
Данните са още по-сериозни, когато се разглеждат в контекста на зачестилите природни бедствия, които причиняват щети за милиони левове. Оказва се, че под 1% от българите се страхуват от стихиите разбира се, преди те да се случат. В същото време проучванията на световните организации показват, че повод за притеснение има.
Заради силните наводнения всяка година 500 млн. души по света губят домовете си. Прогнозите на експертите са, че глобалното затопляне, което причинява потопи в едни региони и топлинни вълни в други, ще продължи. От Британския метеорологичен център посочват, че 2014 г. ще бъде с около 0.3 градуса по Целзий по-топла, отколкото 2004-а. В доклад на Екологичната програма на ООН пък се твърди, че вследствие на промените в климата финансовите загуби за населението ще се удвояват на всеки 12 години.
След настъпване на природно бедствие броят на сключените застраховки леко се увеличава, обясняват застрахователи, но по думите им това не особено сериозен ръст. Според експертите обикновено след катастрофично събитие има еуфоричен ръст на закупените полици, който стихва за около 10 дни. Интересът е краткотраен и то само в определени региони.
Очевидно, факторите да не се сключват застраховки се коренят в народопсихологията. Повечето хора нямат средства, други мислят, че застраховката е много скъпа, трети – че на тях няма да им се случи случайно събитие с неблагоприятен ефект, а четвърти могат да си позволят сами да покрият рисковете. Не се оценява необходимостта от застраховка на имот. Хората от бранша твърдят, че поради различни причини българинът няма изградена застрахователна култура.
Основната причина за ниската застрахователна култура е слабата информираност. В цитираното изследване на "Интерамерикан България" ЗЕАД около 60% от запитаните защо не сключват застраховка са отговорили, че нямат пари да заплатят високите тарифи. Това обаче автоматично означава, че хората не са достатъчно информирани, защото цените всъщност са съвсем достъпни
Годишната полица "Пожар и природни бедствия" може да бъде закупена и за 5 лева. При тази цена обаче застрахователната сума не е достатъчна за покриване на щетите. Но срещу 20-30 лв. на година на пострадалите ще бъдат изплатени до 30 хил. лв. за имуществени вреди и 2-3 хил. за пострадала покъщнина при настъпване на застрахователно събитие. Разбира се, има компании, които продават имуществените застраховки за над 100 лв., но и застрахователните им лимити, които се ангажират да изплатят при настъпила щета, също са високи – около 60 хил. лева.
Земеделските застраховки също са по джоба на селските стопани. Едногодишната полица за декар пшеница например може да бъде сключена на цена между 0.90 лв. и 2 лв., а застрахователната сума, която се изплаща при тези премии, е 30-40 лева.
Оказва се, че липсата на доверие в застрахователните компании също е една от причините много малко хора да сключват застраховки. От изследването на "Интерамерикан България" ЗЕАД става ясно, че над 37% от българите не вярват на застрахователите и се съмняват, че ще получат прилично обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. В повечето случаи това се дължи на наложилото се мнение, че този бизнес е непрозрачен и печели на чужд гръб. Смята се, че обикновено изплатените обезщетения не са достатъчни по размер. Понякога за това са си виновни и самите потребители на услугата, защото не са си направили труда да прочетат текста в договора, написан с дребен шрифт, и да се запознаят в детайли с условията по застраховката. Е, вина имат и самите компании, защото не е нужно да се опитват да ощетяват застрахованите с различни условия и правни капани, записани с дребни букви в договорите. Както е казал народът по друг повод: "Кьорав карти не играе". Смисленият извод от случилото се е: застрахователите слабо работят при популяризирането на своите продукти и нуждата от тях. Държавата също нехае към този проблем, а когато се случи бедствие, първо бърза да се ангажира, после чиновниците й се залисват в някаква друга посока, а когато някакви средства все пак стигнат до пострадалите, се оказва, че местните велможи са си казали последната дума и парите са отишли не при който има нужда, а при когото трябва.
Другият вариант е хората да бъдат заставени със закон да сключват застраховки. Всъщност идеята за създаването на застрахователен пул срещу катастрофични събития и за въвеждането на задължителна имуществена застраховка не е от вчера. Като цяло обаче застрахователите са против подобни принудителни мерки. Според тях трябва да бъдат намерени други начини, с които хората да бъдат мотивирани да закупуват полици. Такъв стимул са данъчните облекчения например. Катастрофичен пул има въведен в Турция, но той се отнася само за новопостроените сгради.
В Румъния също бе взето решение за създаване на пул, а имуществените застраховки за жилищни сгради са задължителни. В Швейцария в 22 от 26-те кантона е задължително застраховането на сгради, а в два – и застраховането на покъщнина. Във Франция и Испания застраховката не е задължителна, но процентът на застрахованото недвижимо имущество надхвърля 95 процента.
Дали обаче това би решило проблемът с ниската застрахователна култура у нас, не е ясно.
 

Ръководството на агенция "Блумбърг" е внесло съдебен иск срещу Европейската централна банка заради отказа на банкерите да публикуват документите, които показват как Гърция е използвала деривативи, за да укрие действителния си фискален дефицит, преди да бъде приета в еврозоната. Агенцията е поискала от съда на ЕС в Люксембург да отмени решението на ЕЦБ да не разкрива съдържанието на два вътрешни документа, предназначени за шестчленния изпълнителен борд на институцията преди няколко месеца. Управителят й Жан-Клод Трише е задържал материалите, след като ЕС и МВФ са одобрили пакет от спасителни кредити за Гърция в размер на 110 млрд. евро. Трише отказа писмено на 21 октомври да позволи на "Блумбърг" да се запознае с документите с мотив, че "информацията може да подкопае общественото доверие за ефективно провеждане на икономическата политика".
Делото срещу ЕЦБ е второто от този род, след като през 2008-а "Блумбърг" поиска по съдебен ред, основавайки се на Закона за свободен достъп до информация, да се оповестят "архивите" на Федералния резерв за спешните кредити, отпуснати за спасяване на местната финансова система. В момента пък група от банки обжалва във Върховния съд на САЩ решението на предходната съдебна инстанция щатската централна банка да разкрие кои са получателите на заемите.
Евростат, статистическата агенция на ЕС, съобщи миналата седмица, че суаповите операции на Атина са прибавили 5.3 млрд. евро към задълженията на страната, но не даде подробности.
 

Представители на китайското правителство дадоха обещание, че ако се наложи веднага ще предприемат "конкретни действия", с които да съдействат за стабилизирането на европейския финансов сектор. Това стана на третата годишна среща на високо равнище между ЕС и Китай. Китай изяви готовност да продължи изкупуването на облигации на страните от общността, които са най-засегнати от дълговата криза.
Китайският вицепремиер Уанг Кишан, който отговаря за икономическото развитие на държавата, заяви, че "ако е необходимо" няма да се поколебае да подпомогне усилията на Европа да се измъкне от кризата. Той се изказа позитивно и по възстановителните мерки, предприети от ЕС и Международния валутен фонд(МВФ). Въпреки това, Уанг не уточни в какво точно ще се изразява помощта, която Китай предвижда за общността.
От Пекин живо се интересуват от активизирането на икономиката в еврозоната, тъй като именно в нея Китай осъществява основната част от своя износ. Търговията между общността и азиатската страна има приблизителна стойност от 434 млрд. долара само за първите 11 месеца на годината, което демонстрира 30% ръст спрямо миналогодишната и оценка.
Благодарение на коментарите на Уанг, курса на еврото спрямо долара се повиши. Това сигнализира на търговците за намерението на Китай да инвестира голям дял от своите валутни резерви с размер на 2.65 трлн. долара в купуването на облигации от европейските държави. Въпреки това, азиатският гигант пази в тайна вида на валутите и количеството на резервите си, поради което ЕС и САЩ не могат да преценят колко дълг е купила досега страната и в каква валута.
Някои членки на ЕС, включително Гърция и Португалия, смятат, че Китай е направила значителна инвестиция в техни дългови книжа, за да облекчи напрежението, което затруднява пазарите по време на кризата. Анализаторите са съгласни с това предположение. Според тях това поведение на Пекин може да бъде обяснено с натрупването на голям резерв и произтичащата нужда инвестициите на страната да бъдат пренасочени от американските облигации към друг обект. Единствената алтернатива на Китай в такъв случай остава купуването на европейски облигации в дългосрочен план.
 

Шофьор на автобус от Илинойс останал без работа, след като прегазил снежен човек, поставен на пътя, съобщава агенция Associated Press. Водачът, чието име не се споменава, напуснал по своя воля (според други данни бил уволнен от началниците си), след като представители на транспортната компания, където работел, изгледали видеото за "убийството". Камерата запечатала как автобусът се движи по пътя и без да намалява скоростта, се врязва в снежната фигура. Любопитно е, че преди автобуса по същия път минал автомобил, чийто водач намерил за необходимо да заобиколи снежния човек. Краткият видеоклип бил публикуван на YouTube в началото на декември тази година и в края на краищата стигнал до шефовете на шофьора на автобуса. Не е известно кой е заснел видеото.

 ……………………..

Жителка на град Чатъм в британското графство Кент се обадила в спасителната служба, за да съобщи за изчезването на снежния човек, който се намирал до дома й. По време на разговора с дежурния  оператор британката заявила, че смята произшествието за сериозно, тъй като заедно със снежната фигура изчезнали и монетите, от които били направени очите на снежния човек, съобщава BBC News.

Опитвайки се да научи подробности за инцидента, служителката попитала дали не става дума за декоративно украшение във формата на снежен човек. "Не, фигурата си е от сняг, аз самата я направих", обяснила британката. Все пак жената получила помощ. С нея разговаряли представители на органите на реда, за да й обяснят в какви случаи може да набира номера на спасителната служба. Всеки ден в полицейските участъци във Великобритания се получават множество сигнали, свързани със снега. И тъй като напоследък все по-често се обаждат хора, които се оплакват, че някой ги е замерил със снежна топка, полицията беше принудена да се обърне с молба към англичаните да не звънят в спасителната служба без нужда.

 ………………………………………………

Жителят на Анкоридж, Аляска, Бил Рей Пауърс се прочул с гигантския снежен човек, който традиционно издигал пред дома си, съобщава Associated Press. Създаването на петметровата фигура на име Снегозила му отнемала месец и солидни количества сняг не само от неговия, но и от съседските дворове. Тъй като фигурата била твърде голяма, вместо обичайните копчета за очите й били използвани дъна от бутилки. Снежният човек бързо се превърнал в истинска местна забележителност и започнала да привлича зяпачи от околностите.

Били Пауърс, който е баща на седем деца, издигал Снегозила всяка зима от 2005-а до 2008-а, когато градските власти му забранили да поставя снежния човек в двора си. Причината била, че някои от съседите на Пауърс били недоволни от наплива на туристи в квартала им, а и експертите преценили, че фигурата не е безопасна, защото може да падне и да нарани някого.

Лидерите на ЕС постигнаха съгласие да променят договорите на общността и да създадат постоянен механизъм за управление на кризи през 2013-а. Това стана на последната им среща на високо равнище за тази година в Брюксел (на 16 и 17 декември). Поправките трябва да бъдат ратифицирани от всичките 27 страни членки на общността. Създаденият през май Европейски фонд за финансова стабилност ще работи до средата на 2013 година. В него са ангажирани активи за общо 750 млрд. евро – 440 млрд. евро от еврозоната, 250 млрд. евро от МВФ, а останалите от бюджета на ЕС.
Идеи за ограничаване на разширяващата се дългова криза в еврозоната се разменят отдавна, като обменът на мнения стана по-интензивен в дните преди съвещанието в Брюксел. Канцлерът Меркел обаче втвърди позицията си и отказа да участва и в увеличение на активите на Европейския фонд за финансова стабилност, и в емитирането на съвместни еврооблигации. По този начин ЕЦБ остава единственият борец срещу кризата. А банковото ръководство обяви на 16 декември, че до края на 2012-а ще увеличи почти двойно капитала си – от 5.8 на 10.8 млрд. евро. За подготовката на подобен акт намекна на 10 декември членът на управителния съвет на ЕЦБ Евалд Новотни. Той коментира, че европейските централни банки са били принудени да поемат "цяла гама допълнителни рискове" и вероятно ще се нуждаят от повече капитал. По официални данни миналата седмица ЕЦБ е купила облигации за най-малко 2.667 млрд. евро – с 36% повече от предишния седмичен период. Очевидно подсилването на капиталовата база на ЕЦБ означава, че се очаква някои сделки да приключат на загуба и ще трябват още пари, за да може институцията да продължи да купува държавни облигации на затруднени страни членки на еврорегиона като Гърция, Ирландия и Португалия.
Договореният компромисен текст за антикризисен механизъм не удовлетворява напълно интересите на страните. Меркел например не успя да извоюва онова, за което се бори толкова усърдно – да се отпуска финансова помощ само "в краен случай". Което означава да се даде на МВФ водеща роля при разрешаване на европейските икономически проблеми или да се изключи отпускането на каквито и да било спешни кредитни линии. Вместо това поправката на текста в Лисабонския договор гласи, че: "Страните членки, чиято валута е еврото, могат да създадат стабилизационен механизъм, който да се активира в краен случай, за да се защити стабилността на еврозоната като цяло. Предоставянето на всяка поискана финансова помощ по този механизъм ще е предмет на стриктен набор от условия."
Познавачи на текстовете на договора подчертават, че са допълнени няколко думи в тях. Специалистите коментират и друго изречение от договореностите на европейските лидери: "Тъй като този механизъм е предназначен да опазва финансовата стабилност на еврозоната, Европейският съвет постигна съгласие текст 122, ал. 2, от Лисабонския договор да не бъде използван за такива цели". (Бел. ред. – Член 122, ал. 2, от договора в Лисабон гласи: "Когато дадена страна членка на ЕС изпитва трудности или е сериозно застрашена от тежки затруднения, причинени от природни бедствия или извънредни обстоятелства извън нейния контрол, Съветът на Европа, по предложение на Европейската комисия, може да предостави при определени условия финансова помощ от съюза на съответната страна членка. Председателят на ЕС информира Европейския парламент за взетото решение".) За вмъкването на това уточнение настоявал английският премиер Дейвид Камерън, за да не бъдат "накиснати" държави извън евро региона в други спасителни акции, когато новата антикризисна система влезе в действие през 2013-а.
 

За пореден път Бойко Борисов обяви, че ще строим нов национален стадион в покрайнините на София. Съоръжението е необходимо, защото по думите на премиера от 2012 година стадион "Васил Левски" няма да покрива критериите на УЕФА и ФИФА, които стават все повече и повече. Основното изискване е 80% от трибуните да бъдат покрити, а козирката на сегашния национален стадион покрива само Сектор "А". Освен това на всеки мач или концерт центърът на двумилионната ни столица няма да бъде блокиран. Спорният министър Свилен Нейков добави, че проектът ще е за 35 000 – 40 000 зрители и с цена от порядъка на 120-150 милиона лева, като тепърва ще се търсят място за строеж и начини за финансирането му. Предвидено е "Васил Левски" да остане за вътрешните първенства по футбол, за тренировъчна дейност на националните отбори, и за лекоатлетически състезания от висок ранг. Засега се проучва собствеността на терени за строителство в кв. "Враждебна" и до летище "София". Интересното е, че преди това главният архитект на столицата Петър Диков бе заявил, че новият стадион трябва да бъде за 50000 – 60000 зрители и ще струва около 110 млн. лева. Тоест, капацитетът явно се намалява, а цената скача…А основния довод за нов дом на националите бе, че стадион над 50000 може да ни донесе домакинство поне на финал от Лига Европа. С новия проект е сигурно, че такова събитие няма да се случи тук. Нито пък задръстванията в центъра на София ще намалеят. А покриването на "Васил Левски" с козирка би излязло поне 10 пъти по-евтино…