Author: myinsura

От началото на година сключените валидни застраховки Гражданска отговорност на моторни превозни средства са общо 2 195 364 на брой. 
Явно налагането на глобите е по-добре уредено с новите изменения на Закона за движение по пътищата и все повече водачи изпълняват задълженията си. Културата на собственици на автомобили също се променя и спрямо миналата година има много повече подновени полици.
 

Мобилният оператор "Глобул" обяви преди броени дни, че ще сезира Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за некоректни практики на другите оператори при преносимостта на номерата.
"Към 17 септември 2010 г. близо 800 коректно попълнени и отправени искания за пренос на мобилни номера в мрежата на "Глобул" чакат одобрение от страна на "Мобилтел", който отказва отговор с мотива "технически проблем", а това е в пряк ущърб на потребителите и в нарушение на приетите от КРС и трите оператора функционални характеристики на услугата. На практика тези клиенти са лишени от възможността да изберат по-добрите и предпочитани от тях услуги. Искания за пренос, отправени към БТК АД, също стоят без отговор по-дълго от установения в нормативите двудневен срок. Нещо повече, тази компания изцяло и напълно немотивирано отказва пренос на аналогови фиксирани номера, което също е в нарушение на правилата", заявиха от втория наш GSM оператор. От "Глобул" заявяват още, че ще информира КРС за практиката към тях да бъдат отправяни некоректно попълнени или непълни искания за пренос на номер, след което на клиентите да се дава обяснението, че немотивирано отказват да пренесат номера им.
Реакцията на "Мобилтел" по случая бе светкавична. "Глобул" прилага двойни стандарти по отношение на преносимостта.Само преди месец компанията спря без предупреждение 50 SIM карти на варненска фирма, поискала да прехвърли номерата си към "Мобилтел". Благодарение на този акт работещите там останаха без никаква комуникация, въпреки редовно плащаните сметки. "Глобул" задържаше преписката за пренос на мобилните номера почти 7 месеца, до момента в който операторът едностранно спря SIM картите на фирмата, при което процедурата по преносимост е невъзможна. Това е само един от многото примери за нелоялната практика на компанията при преносимостта на номерата", контрираха от "Мобилтел".
Според първия наш GSM оператор, още след началото на процеса по преносимост на "едно гише" едва около 10% от заявените над 1400 номера за пренасяне в мрежата на "Мобилтел" от тази на "Глобул" реално са прехвърлени.
"Точно "Глобул" отказва на потребителите да сменят оператора си, използвайки аргументи като например, че клиентът е сменил своята лична карта и нейния номер не съответства на този, отразен в системата на "Глобул". При масовата смяна на лични документи, подобен тип антипотребителски решения имат огромен ефект. Липсата на посочен в заявлението вход или номер на апартамент, като част от постоянния адрес, също се използва от "Глобул" като основание да се откаже преносимост на потребителите. Друг подобен метод е, при наличие на няколко представляващи на едно юридическо лице с еднаква представителна власт, да се изисква заявлението да е подписано от представителя, който преди години е сключил договора с "Глобул". За прилаганите некоректни практики Мобилтел вече е сезирала КРС", заявиха от "Мобилтел".
 

Ако сте си купили нова кола от ЕС, не бързайте да се радвате. Оказва се, че заради покупката имате определени данъчни задължения в България. Така например, ако собствеността на новото превозно средство е прехвърлена на 25 януари 2010 г. и фактурата е издадена на същата дата, то данъкът става изискуем на тази дата, обясниха от НАП. Тогава лицето трябва да внесе данъка и да подаде декларация най-късно до 14 февруари 2010 г. В случай, че собствеността на превозното средство е прехвърлена на 25 януари 2010 г., но до 15 – ти февруари същата година фактурата за нея все още не е издадена, тогава данъкът става изискуем на 15-ти февруари същата година. В такива случаи лицето следва да декларира и да внесе дължимия данък за придобиването най-късно до 14-ти март същата година.

Оказва се обаче, че с този факт са запознати твърде малко граждани и фирми. При ревизии за през 2009-а инспектори от НАП са начислили допълнително над 2 млн.лв. ДДС и 535 хил.лв. лихви на 198 фирми и граждани, които са си купили нови автомобили от ЕС. От ревизиите станало ясно, че една от основните причини за недекларирането и невнасянето на ДДС, е това, че собствениците на автомобилите не знаят своите задължения. Според европейското и българското законодателство, когато български фирми и граждани купуват нов автомобил в страна от ЕС, те дължат и внасят ДДС в България, а не в страната, от която купуват колата. Това задължение се отнася и за лицата, които не подлежат на регистрация по Закона за ДДС по общия ред. Казано с други думи важи и за физическите лица, държавните органи и органите на местното самоуправелине, болниците , училищата.  Всички те декларират пред НАП покупката на ново превозно средство от друга държава-членка на Европейския съюз. Декларацията може да се получи от всеки офис или териториална дирекция на НАП, както и да се изтегли от сайта на приходната агенция – www.nap.bg. Срокът за подаване на декларацията е до 14-то число на месеца, следващ месеца, в който данъкът е станал изискуем. До същата дата трябва да се внесе и данъкът за автомобила.

Подчинените на Красимир Стефанов обясниха още, че има едно изключение. Не се дължи ДДС за придобиване от ЕС на ново превозно средство от дипломатическите представителства, консулствата, представителствата на международни организации и техния персонал.
Впрочем, според Закона за данъка върху добавената стойност като "нови" пътни превозни средства, в т.ч. и леки автомобили, се определят превозните средства с работен обем на двигателите над 48 куб. см или с максимална мощност на двигателя над 7.2 кW, предназначени за превоз на пътници и товари. За нови се смятат и превозните средства, изминали не повече от 6 000 км, или са доставени до шест месеца от датата на първата им регистрация (независимо къде е извършена тя). Двата критерия се прилагат кумулативно. Тоест, ако лек автомобил, който е регистриран за първи път преди четири месеца, е изминал например 7 000 км, той все още се приема за "нов". Това е така, защото от регистрацията му не са изминали шест месеца. Като "нов" за целите на облагането се приема също и автомобил, който е регистриран за първи път преди седем месеца, но е изминал само 5000 км. Това е така, тъй като независимо от това дали продавачът на автомобила е регистриран за целите на ДДС в друга държава-членка или не, във фактурата, която издава, той няма да начисли данък.

Добре е всеки, който е купил или планира да се сдобие с ново возило от общността да е наясно, че купувачите на нови коли от друга държава-членка общността, не дължат ДДС в държавата, от която са купили моторното превозно средство. Те трябва да декларират пред
доставчика, че превозното средство ще се използва и регистрира в друга държава-членка.
Ако купувачът е пропуснал да декларира тези обстоятелства и продавачът е начислил ДДС по сделката, купувачите могат да се обърнат към доставчика на новото превозно средство за възстановяване на платения данък. Във всички случаи, задължението за деклариране и внасяне на данъка е на нерегистрирания по ЗДДС купувач на ново превозно средство, като
данъкът трябва да се внесе в България.

Бизнесът и гражданите не са „очаровани“, което е съвсем естествено. Дали обаче повечето фирми се правят на ощипани или действително не са запознати със задълженията си, не е съвсем ясно. Според Илия Михайлов, собственик на малко дружество за вътрешни превози тази „новост“ ще затрудни сериозно бизнесът му. „Изведнъж се оказа, че дължа на хазната над 50 хил. лева. За да ги платя, трябва да прекратя дейността си за поне 3 месеца“, жалва се предприемачът. Интересно как подобни задължения могат да бъдат „забравени“ или пропуснати, след като всички купувачи на нови превозни средства от друга държава-членка декларират покупката си пред НАП. Това става с подаването на „Декларация за вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на ново превозно средство от нерегистрирани по ЗДДС лица. За тези, които не го направят, има санкции. Какви точно, зависи от конкретния случай.  

Изглеждаше, че българското застраховане се е разделило с някогашните си лоши навици. Но от последните акции на Министерството на вътрешните работи стана ясно, че някои представители на сектора, на пръв поглед изглеждащ като модерен бизнес с огромен потенциал, само външно са се отказали от бухалките и изнудването. Всъщност са сътворили модернизиран техен вариант.

До този извод достигна в началото на годината вътрешният министър Цветан Цветанов. Тогава той каза, че на пазара работят застрахователни компании, свързани с автокрадци, които "прибират" коли, застраховани в други компании. Целта, разбира се, е "размазване" на конкуренцията. Впрочем, дори и министърът на финансите Симеон Дянков (който храбро се самопровъзгласи за принципал на застраховането у нас), намекна, че успехът на някои от големите пазарни играчи в България, не се дължи на умелото използване на чисто пазарни методи.

Представители на застрахователния бранш също не отричат, че в практиката си са се сблъсквали с такива похвати за привличане на клиентите. По думите на изпълнителния директор на ЗАД "Алианц България" Пламен Ялъмов някои компании посягат към тези хитринки през последните десет години. Радослав Диков, изпълнителен директор на ЗК "Български имоти", също потвърди, че има дружества, свързани с фирми, занимаващи се с маркиране на коли. Те на свой ред пък имали връзки с автокрадци, които посягат на чуждите коли избирателно – застрахованите при "нашия" застраховател не се пипат…

Потърпевши и запознати със схемите обясняват, че известно време след като бъдат задигнати, возилата се връщат на собствениците им – понякога срещу откуп, но задължително с "препоръката" да се избере точно определен застраховател, който нямало да позволи колата да изчезне. Подобни тактики се използвали и за сплашване на клиентите, които по информация от дадена застрахователна компания възнамерявали да се преместят при неин конкурент. По думите на министър Цветанов огромни щети от подобни практики търпят дъщерните дружества у нас на големи европейски застрахователни компании. Затова вътрешният министър се закани, че ще предизвика законодателни промени, на чиято база да бъдат забранени всякакви отличителни знаци, подсказващи кой е застраховал ПМС-то. И дотам… Както е казал поетът "глас в пустиня"…

В момента, близо 7 месеца след заканите на Цветанов, дори експертите в КФН не могат да кажат какво се готви и каква точно ще е нормативната промяна, въпреки че идеята на вътрешния министър има подкрепата на застрахователния бранш. Вероятно оправданието на надзорния орган е наскорошната смяна на ръководството. Само дето това не можа да служи за алиби още дълго и на подчинените на Стоян Мавродиев ще им се наложи да се поразмърдат.

Според представители на бранша не трябва на колата да е обозначено кой е застрахователят й по "Автокаско", както например правят "Секюри Марк" и "Стоп", въпреки че законодателството не го позволява. От записаното в Наредба 24 за задължително застраховане например се казва, че компаниите трябва да снабдят собственика на автомобила, който е сключил застраховка Гражданска отговорност, със знака на Гаранционния фонд, който е еднакъв за всички и не съдържа отличителни знаци на отделно дружество. Такова обяснение обаче липсва за другата автомобилна полица "Каско". Малко по надолу от същия норматив обаче е записано, че върху застраховано движимо или недвижимо имущество не могат да се поставят рекламни материали и други белези, "индикиращи взаимоотношения между застраховател и застраховано лице". Само дето у нас е нещо естествено всеки заинтересован да си намери вратичка в закона и да се възползва от нея… В случая говорим за маркирането.

Въпросната процедура едва ли би изненадала човек, който някога е сключвал застраховка Автокаско. В условията на полицата много компании са включили изискването за задължително "пасивно маркиране", и то при точно определена фирма. Нещо повече, опарени разказват, че някои дружества отказват да изплащат щети, които не са свързани с кражба, ако колата не е минала през съответните маркиращи пунктове.

Иначе процедурата при всички фирми е стандартна – с помощта на специално устройство изстрелващо силна струя пясък по стъклата, фаровете, стоповете, мигачите и други външни части се слага идентификационен код. Същият код се пише и на точно определени места във вътрешността на автомобила с маркер, който се вижда само на ултравиолетова светлина. Запознати обясняват, че кодът представлява число, което съдържа кода на пункта за маркиране и последните 10 позиции от номера на рамата на превозното средство. Идеята на това "дамгосване" е в случай че колата бъде открадната, полицията да бъде подпомогната в нейното издирване.

От казаното дотук човек остава с впечатление, че няма как с тази проста процедура да се обозначи къде е застрахован автомобилът. А и хората, които практикуват бизнеса с маркирането, твърдят, че от тази информация може да стане ясно най-много кой пункт е посетил собственикът на колата. А от услугите на една фирма обикновено се ползват повече от един застраховател.

"Ключа от бараката" се оказва в стикерите, които поставят почти всички фирми. Запознати твърдят, че макар да ги поставят едни и същи маркировачи, те се различават по формата и цвета си и запознатите с тази "символика" могат много лесно да се ориентират с коя застрахователна компания е сключена полицата. Косвено доказателство за това е и фактът, че собственикът отива да си направи маркировката не преди, а след като вече си е купил полицата.

Подробности за тези разлики по стикерите могат да бъдат открити дори в интернет. Потребители на специализиран автомобилен форум например твърдят, че един от водещите играчи в бизнеса с маркирането – "Кеит", слага на колите, "пазени" от определени застрахователи, червено-бели стикери с холограма, а на другите – червено-бели-жълти, без холограмен знак. Излиза, че е достатъчно автокрадците да не са далтонисти. Впрочем в същия този форум се дава многозначителното уточнение, че сменянето на компанията е "силно непрепоръчително".

Представителите на застрахователния бизнес смятат, че проблемът може да бъде решен като отпадне  маркирането на автомобилите. Някои представители на бранша твърдят, че всъщност използват маркирането като превенция за измами, а не толкова заради това колите да бъдат белязани. Не е много трудно човек да се досети защо. Дружествата непрекъснато се оплакват опитите на свои клиенти да ги подведат като прикачат на колата си "чуждо" счупено стъкло или друга скъпа част и да претендират за покриване на несъществуващата щета. Схемата обаче няма как да сработи, ако върху въпросните детайли е отбелязан съответният идентификационен номер.

Идеята за премахването на пасивното маркиране впрочем се подкрепя и от Асоциацията на застрахователите в България (АБЗ). В становището на браншовата организация се казва, че тази практика противоречи както на Кодекса за застраховането, който забранява да се поставят рекламни знаци на компанията върху застрахованото имущество, така и на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията и на Закона за защита на потребителите. Според юристите на АБЗ пасивното маркиране въвежда в заблуждение застрахованите, че така намалява рискът от посегателство върху автомобилите им. Отделно и че това не съответства на изискванията за лоялна конкуренция.

Ето защо асоциацията предлага чрез законодателни промени да се премахне пасивното маркиране като условие за сключване на застрахователна полица. Само дето, ако това стане факт, вероятно ще разгневи фирмите, които се занимават с такава дейност. Не е тайна, че голяма част от тях са собственост на… определени застрахователни компании. Хората, които следят бранша по-отдавна, сигурно си спомнят, че първоначално всички дружества използваха едни и същи пунктове за маркиране. Така се създаде обща информационна база данни за застрахованите автомобили, която бе общодостъпна за много структури, свързани с издирването на откраднати коли. На акционерите на компании, специализирани в автомобилното застраховане, обаче не им се нравеше това разменяне на информация с конкурентите и затова си създадоха собствени фирми. Освен че постигнаха стратегическата цел  – самостоятелна информационна база данни, така те се сдобиха и с допълнителни приходи. Които впрочем не са никак малко.

Клиентът заплаща около 50-60 лв. за дванадесетминутната процедура по първоначално маркиране и за едногодишно информационно обслужване (което ще рече, че на полицията се дава диск с информация за собственика, автомобила и идентификационния номер и тези данни се обработват и се разпространяват съгласно международни договорености през периода, предплатен от собственика на МПС). При съкратения вариант – без да се маркират арматурното табло и седалките, цената е около 40 лева. Подновяването (тоест слагането на нов стикер и удължаването на срока на информационното обслужване) струва около 25 лева. Ако автомобилът е взет на лизинг, той се маркира за периода на договора, като цените са от около 70 лв. за две години до близо 150 лв. за петгодишно обслужване.

Целта на маркирането е в случай че автомобилът бъде откраднат и разглобен на части, те да могат да бъдат открити по номера. Любопитното е, че подобно нещо в практиката досега, не се е случвало, или поне никой не признава.  Въпреки това, според фирмите, занимаващи се с маркиране, кражбите на коли значително са намалели, точно защото са "дамгосани"

За всички обаче е ясно, че не маркирането респектира автокрадците… Това обаче може да бъде доказано след като се проследи броят на откраднатите коли, без да е задължително те да бъдат маркирани. А дали подобно задължение ще отпадне зависи изцяло от волята на управляващите…

Националните контролни органи на всяка страна, членуваща в Европейския съюз, да получат по-голяма власт за мониторинг на финансовите конгломерати, предлага Европейската комисия. Комисията смята, че именно те са един от факторите, които движат европейската икономика, и иска да се застрахова срещу евентуален бъдещ риск от нова финансова криза.
Обсъжданите предложения засягат финансови групи със сложна структура в областта на банковата и застрахователната сфера на територията на повече от една от 27-те държави членки в общността.
В момента дейността на конгломератите зависи предимно от националните власти. За да оперира в банковия или застрахователния сектор на друга европейска страна, всяко предприятие трябва да получи одобрението на националните контролни органи и да следва правилата на европейските директиви в двете области. Върху група от легални банкови предприятия може да бъде упражнено консолидирано банково наблюдение, а сдруженията от застрахователни компании се подлагат на консолидирана застрахователна проверка.

Конгломератите обикновено включват от 500 до 1000 дружества, ръководени от главна компания. Тя взима координиращи решения и може да е както холдинг, така и самостоятелно действаща банка или застрахователна фирма. Заради това сложно устройство Директивата за наблюдение на финансови конгломерати от 2002 г. дава на властите право на суплементарно наблюдение. При него акцентът пада върху функциите на отделните предприятия, проверява се дали капиталът не се използва повече от веднъж в рамките на конгломерата и се оценяват груповите рискове при взаимоотношенията между отделните дружества, като конфликта на интереси.

През 2008-а Брюксел установи някои пропуски и нередности в Директивата от 2002-ра. Заради юридическата структура на някои финансови конгломерати националните контролни органи са принудени да избират между чисто банковото или застрахователно наблюдение по силата на специфичните за секторите директиви или суплементарно наблюдение по силата на Директивата от 2002-ра. Сега комисията предлага в случай че главното предприятие на даден конгломерат е холдинг, властите да могат да прилагат специфичните за отделните сектори наблюдения едновременно с общото суплементарно наблюдение. Така банковият мониторинг ще бъде възможен за банкови групи дори когато те имат бизнес действия са в застрахователния бизнес. Наблюдението на застрахователни групи пък ще е валидно дори ако тя извършва операции в банковия сектор.

По силата на новите разпоредби националните власти ще получат правото да изискват по-подробни данни още щом преценят, че съществува риск на ниво финансова група. Комисията обяви, че с новата методика контролните органи ще могат да реагират адекватно, когато големи фирми се окажат в "затруднено положение". Намеренията са направените предложения да бъдат разгледани от Европейския парламент и да влязат в сила от началото на 2011 година.

"Призовавам ви да отмените данъка върху застрахователните премии. Този налог се плаща от клиентите на застрахователните компании и дори се записва на отделен ред, за да не се обърква с печалбата на дружествата", заяви по време на петъчния парламентарен контрол бившия финансов министър Пламен Орешарски. Той приветства усилията на правителството да не пристъпва към вдигане на данъците по време на криза, като допълни, че отмяната на новия данък също би била стъпка в тази посока.

Сключването на застраховка Автокаско е съпроводено с уточняването на редица данни за застрахования и за МПС – обект на застраховката: вид, марка, модел, регистрационен номер, номер на шасито, номер на двигателя, година на производство, брой на вратите, тонаж (куб. см), kW/КС, всички обстоятелства за ползването на МПС, имащи съществено значение за преценяване степента на риска, срок на пребиваване в чужбина и др.

• Стойността на МПС в ново състояние – определя се по фактура или по оценка от каталога
• Действителната стойност на МПС – определя се в левове или валута като се вземат предвид амортизацията и остатъчната стойност на МПС в зависимост от типа, годината на производство, кубатурата, полезен товар и брой места.
• Застрахователна сума в левове или валута, която може да е равна или по-ниска от действителната стойност.
• Състоянието и евентуално нанесените щети до този момент на МПС и на прикачените устройства.

• Застраховката не е влязла в сила по обективни причини. Застрахователят е длъжен да възстанови цялата премия, без 10% които задържа за административни разходи
• Притежателите на застраховани МПС с регистрационни номера DT, TC напускат окончателно страната преди изтичане на застрахователния договор. Когато не са изплатени и не са предявени за изплащане застрахователни обезщетения при прекратяване на договора, застрахователят връща частта от събраната премия за неизтеклия договорен срок, като задържа съответна част от нея за изтеклия период, изчислена по краткосрочната тарифа и 10% административни разходи и неустойка. В случай на изплатено застрахователно обезщетение застрахователят не връща застрахователна премия. При прекратяване на застрахователен договор застрахователят изземва задължително оригиналната застрахователна полица.

Един от най-често срещаните въпроси, който си задаваме по това време на годината, е този за цената на застраховка Гражданска Отговорност. Колко точно струва и как се изчисляват цените на застраховка Гражданска Отговорност за различните автомобили? Основните фактори от които зависят цените на застраховката са четири:

Дали обаче министерството ще да успее да задължи стопаните да се застраховат тепърва ще се изяснява. Вероятно повече яснота по този казус ще има, когато започнат обсъжданията по Бюджет 2011.