КФН подхвана брокерите

Явно да си брокер е доста "вървежно". Поне с такова впечатление остава човек, следейки скоростта, с която расте броят на застрахователните брокери у нас. През 2008 г. например бяха регистрирани 43 нови консултанти, като в края на 2009-а в регистъра фигурираха общо 269 посредници. Впрочем, съдейки от официалната статистика на надзора, според която бизнесът на тази категория играчи процъфтява, тяхното размножаване изглежда логично. Премийният приход, реализиран чрез брокери в полза на застрахователи със седалище в България през 2009 г., например е в размер на 731.80 млн. лева. Само година по-рано постъпленията на посредниците от продажбата на полици бе на стойност 502.37 млн. лева. С други думи, докато застраховането е растяло с около 23% на годишна база, брокерският бизнес за същия период се увеличил с близо 57 процента. Около тридесет от дружествата са отчели премии на стойност над 5 млн. лева. Извод за развитието на посредничеството може да се направи и от факта, че ако през 2009-а те са донесли 35% от премиите на застрахователите, през 2010 г. делът им е нараснал над 40 процента.
Противно на логиката, че когато броят на пазарните играчи се увеличава, конкуренцията помежду им ще свали цените на услугите им, у нас брокерските възнаграждения се запазват на доста прилични нива. Очевидно дори финансовата криза и фактът, че някои застрахователни компании изпитват затруднения заради отрицателния резултат по "Гражданска отговорност на автомобилистите", не влияят негативно на доходите на посредниците. Според статистиката на КФН комисионите, отнесени към реализирания премиен приход, са 24.4% в общото застраховане и 25.4% в животозастраховането. Само за сравнение – в повечето европейски страни цената за брокерските услуги рядко е повече от 15 на сто.
Хората от бранша твърдят, че било съвсем нормално у нас тарифите да са ниски, а комисионите за посредниците – високи… Според брокерите в условията на криза е малко вероятно цената на услугите им да падне, тъй като пазарът ще се свие допълнително и застрахователите ще използват още по-сериозни "стимули", за да мотивират посредниците и да задържат премийния си приход на добро ниво.
Но едва ли това обяснение успокоява клиентите, на които е известно, че най-малко една четвърт от цената, която заплащат за застрахователната услуга, не отива за обезпечаване на рисковете им, а влиза в джоба на посредника. От камбанарията на брокерите обаче това са напълно справедливи суми. Най-малкото защото спестяват на застрахователите усилия и доста разходи.
Нека направим още едно уточнение. Полицата "Гражданска отговорност" е същинско чудо в българското застраховане. От години тя не поскъпва съществено, въпреки че ускорено трябва да гони средноевропейските ценови нива. За нея всички застрахователи твърдят, че им носи само загуби и в същото време се надцакват с реклами, за да завладеят по-голям пазарен дял. Накрая печелят… и то добре, само брокерите, които продават задължителната полица с висока комисиона, давана им от застрахователите. А тя, както стана общоизвестно след последния дебат, стига до 35 на сто от цената.
Любопитно е също, че няколко от най-големите застрахователни компании са се "увлекли" в "играта" с брокерите. Именно те най-силно вдигат глас срещу чисто пазарната политика на Комисията за финансов надзор, насочена единствено към спазването на закона. Става дума за мераците на регулаторът да попълни една празнина, която зее от години в законодателството. В крайна сметка именно КФН пише и приема наредбите, които дават правилата на поведение на пазара и свеждат в детайли до знанието на всеки пазарен играч Кодекса за застраховането, за да не го тълкува всеки, както му изнася!
Може би е леко несправедливо обвинението на някои компании, че те видиш ли, правят всичко по силите си, за да държат цените ниски, а регулаторът иска да отстрани брокерите и след това да вдигне цените за самите клиенти. Само че в закона съвсем ясно си пише кой какви права има. И там разликата между "застрахователен агент" от "застрахователен брокер" е очевидна. Прилики няма, освен в продажбата на полици.
Агентът е посредник на застрахователя, той продава неговите полици от негово име, за което му се плаща. На практика агентът е "негов служител", било то чрез трудов, граждански или комисионен договор. Брокерът е посредник на клиента, той получава възнаграждението си от клиента. Неговата роля в застрахователния процес е да предоставя консултантски услуги на клиента и да сключва полици от негово име със застрахователя. Поне така пише в чл.153 от Закона за застраховането. В следващия член пък се казва, че брокерът не може да има финансови отношения със застрахователя. Това значи, че комисионата се договаря между брокер и клиент и се добавя към цената на застрахователя. Казано по-ясно – включва се в крайната цена на полицата, която заплаща клиента.
Това, за което им се плаща всъщност (на брокерите), е, че за разлика от застрахователните агенти, брокерите не само посредничат между компаниите и клиентите, но имат и задължението да консултират потребителите и да им предлагат най-подходящата за тях услуга при най-изгодните условия. Затова и има специални изисквания, на които трябва да отговарят управляващите и служителите на брокерските дружества. За случаите, в които клиентът им се окаже разочарован от обслужването, те са длъжни да имат полица "Професионална отговорност" с минимална сума 3 млн. лв. за всички застрахователни събития за една година. Допълнително те трябва да се съобразяват и с изисквания за финансова стабилност, като гарантират, че парите на клиентите им са достатъчно добре защитени. Това изискване е според разпоредбите на Кодекса за застраховането. Съвсем отделна тема е доколко тези брокери са склонни да "преглътнат" различния размер на комисионите, които им предлагат отделните застрахователни компании.
Как седят нещата в ЕС
Общността има има директива, в която се обръща сериозно внимание на прозрачността в застрахователния процес с оглед пресичането на злоупотреби и пране на пари. Старите страни членки стриктно спазват собствените си закони и духа на евродирективата. В тях отдавна е въведена нулевата комисиона за задължителната полица по "Гражданска отговорност", а в много от държавите тя не се продава от посредници.
Колкото до рекламата на "Гражданска отговорност" тя също е напълно алогична. По тази задължителна полица застрахователят има задължението да събере парите, които всеки водач на МПС е длъжен да плати; да издаде документ; да осчетоводи парите и впоследствие да обслужи евентуалните щети. Истината е, че в цените няма почти никаква разлика. Колкото до стабилността на институцията – тя е важна заради евентуалните бъдещи проблеми на клиента по "Гражданска отговорност".
Разковничето се крие във факта, че отделни физически лица на ръководни постове в някои застрахователни компании са свързани с брокери. При някои връзката е съвсем ясна, при други – по-завоалирана. Въпреки че Законът забранява на лица от управителните тела на застрахователите, както и на техни роднини да създават брокери… А парите не са малко… Ако пазарът върти около 50 млн. лв. приходи примерно, 5 млн. лв. се връщат обратно при заинтересованите физически лица в ръководните органи на застрахователите. Това всъщност е причината брокерите масово да отказват на КФН да предоставят задължителната информация за акционерите си с над 5% дял. Просто защото от тези справки за акционерното участие могат да "лъснат" истинските собственици на съществуващите сега над 350 посредници.
Едва ли е случайно, че Европа е въвела желязното изискване комисионата да се изписва на отделен ред в полицата. Така тази дълбоко скрита печалба става видима за застрахованите. Когато това стане факт и у нас, всеки клиент ще може да разбере с какви комисиони работят отделните брокери и ще има възможността да си избере този с най-малката. А брокерът ще се превърне в "агент" и "адвокат" на клиента, който ще му търси най-добрата цена, ще му разяснява скритите условия, ще поема ангажимент да му окомплектова документите при щета… Вместо да му пробутва полиците на застрахователите, които му дават най-добрата комисиона, както е сега.
Има още един интересен факт, който също свидетелства за това, че комисионите са прекалено високи и вместо справедливо възнаграждение за консултантски услуги, брокерските услуги са се превърнали в начин за преразпределяне на определен финансов ресурс по една доста дълга верига. Оказва се, че зад одобрените от КФН посредници стои още една цяла нелегална армия, която подпомага развитието на бизнеса. Това са т. нар. партньори, с които брокерите сключват договори и които срещу определена част от комисионата привличат и консултират нови клиенти. Тази практика също не е нова, но проверки на Комисията за финансов надзор показват, че в последно време тя става все по-привлекателна. Нищо че е напълно в разрез с Кодекса за застраховането.
Впрочем преди малко повече от година застрахователите направиха опит да се споразумеят за намаляване на възнагражденията на посредниците, но Комисията за защита на конкуренцията ги заподозря в картелиране и им наложи глоби. Поставянето на таван по административен начин пък противоречи на Европейските директиви. Параграф 22…