Със стартирането си през 2004 г., Агенцията по вписванията беше символ за развитие на българската администрация, качеството на електрони услуги и нивото на информираност. В изграждането и бяха заложени амбициозни цели, които да осигурят:
• Събирането на едно място – Търговски Регистър, Регистър БУЛСТАТ, Имотен Регистър и Регистър на имуществените отношения на съпрузите
• Единна информационна система с публичен достъп
• Прозрачност и безпроблемен достъп до електронните фирмени досиета
• Извършването на дейности по регистрация и пререгистрация на фирми на едно място, на едно гише или по електронен път.
Официално Търговският регистър стартира своята дейност на 01.01.2008 година, когато беше и началният срок за стартиране пререгистрациите на фирми. Каква всъщност е реалността две години и половина по-късно:
• Оформяне на нова пазарна ниша, кражба на фирма или казано по друг начин смяна на собственика й, без стария собственик да е разбрал за това, въпреки че е подписал „собственоръчно” документите по покупко-продажбата на фирмата. Отговорът на Агенцията по вписванията е ние не качваме електрони копия на личните карти на съдружници и управители. Да, обаче в останалите качени документи, като декларации по образци и дружествени договори, пиша ЕГН-та, номера на лични карти, адреси и всичко необходимо да извършите покупко- продажба на фирма „без” да имате достъп до данните от личната карта на собствениците.
• Пререгистрацията на фирмите, е още една услуга в списъка на адвокатските хонорари
• Самата пререгистрация върви с безумно бавни темпове, крайният срок е края на 2010г, но по данни на Агенцията по вписванията към момента са пререгистрирани едва около 30 % от дружествата в България.
• Пререгистраните дружества пък са задължени всяка година да обявяват Годишните се финансови отчети до 30.06 за изминалата година. Държавната такса е 50 лева, за подаване на хартиен носител и 35 лева за подаване чрез електронен подпис. За това често задавания въпрос е защо ние, които сме бързи и точни да плащаме всяка година, а другите които изчакват последния момент не?
• Реалността юни 2010: денонощни опашки, списъци с поредни номера за подаване на Годишен финансов отчет 2009, изнервени Управители, бесни счетоводители и само 2-3 гишета които работят в новата модерна сграда на Агенцията без климатик и тип атмосфера„парник”. А тези хора са си подали веднъж отчета, в една друга родна институция, но двете държавни ведомства нямат връзка по между си.
• Липсата на комуникация показа и друго проучване, масово пререгистрираните търговци не си подават Годишните финансови отчети, за да избягат от таксата от 50 лева. (Представете си, ако така масово и те се бяха наредили на опашката в края на Юни пред Агенцията по вписванията- сигурно още щяха да са там.) Скоро се разбра че тези които не са си подали отчетите ги грози глоба до 2 000 лева, при първо нарушение. Обаче директорът на Агенцията по вписванията твърди че не е тяхна работа да алармират НАП, кои не си е подал отчета, за да може да бъде санкциониран.
А какво се крие под тази реалност:
• При покупко- продажба на фирмен имот, отивате на едно място и вписвате новия собственик и пак на същото място, отписвате имота от старата фирма- ако е в капитала й.
• Наистина безпроблемен достъп до електроните досиета на фирмите. Може да извадите актуално състояние за всяка пререгистрирана фирма и да проверите финансовото й състояние.
• Чрез регистрация на сайта на Агенцията по вписванията и една регистрирана сметка в ebg.bg можета за 5.50 лева да си извадите актуално състояние без да трябва да се разхождате до съда или до Търговския регистър.
• При наличието на електронен подпис, можете сами да пререгистрирате фирмата си или да подадете Годишния Финансов отчет. Всичко формуляри и образци са качени на сайта на Агенцията по вписванията, заедно с изчерпателни инструкции.
Дали Търговският регистър улеснява ежедневието на търговците или е поредната спънка, направете избора сами с електронен подпис или без.
Leave a Reply