У нас все още никой не води статистика и не прави анализ на застрахователните измами. В световен мащаб обаче загубите на бранша от неправомерно облагодетелстване на застраховани варират между 5 и 10% от всички събрани премии. Ако се допусне, че тези цифри важат и за България, това означава, че всяка година "хитрите" клиенти на застрахователните компании си прибират незаконно между 85 и 170 млн. лева. Кризата, естествено, не намали този негативен ефект. Напротив. Неотдавна изпълнителният директор на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" Румен Янчев алармира за влошаване на криминогенната обстановка и значително увеличение на измамите под най-различна форма. По думите му не само при автомобилното застраховане, но и при полиците "Имущество" са зачестили случаите на инсценирани кражби и пожари.
Застрахователите дори се оплакват от случаи, в които клиент с открадната кола иска само и единствено обезщетение в кеш и отказва да приеме друг автомобил (дори и когато става дума за по-добро возило). Това малко обезсмисля застраховката, защото смисълът й е да възстановиш загубеното, жалват се компаниите.
Безспорно кризата увеличи случаите на застрахователни измами. Всъщност, дори няма нови схеми, просто се "преоткриват" старите. В момента честа практика е някоя малка строителна фирма, която например е взела на лизинг няколко товарни автомобила и един лъскав джип за шефа си, да инсценира катастрофа на скъпото возило, така че застрахователната полица да покрие изплащането му.
Даже при имуществените застраховки няма нищо необичайно. Застрахователите следят стриктно за умишлено предизвикани пожари. При колите обаче е по-сложно, обясниха експерти. В автомобилното застраховане има много самоизвършени щети, заявяване на кражби, които не са станали, раздуване на щетите… Другият вид най-разпространени измами са свързани с финансовите рискове, най-вече при лизингованите автомобили, които се присвояват, въпреки че не са изплатени.
Запознати разказват, че българските специзмамници дотолкова са напреднали с материала, че вече изнасят "бизнеса" си в чужбина. Полицията например е разкрила няколко случая, при които в страни от ЕС – например в Германия и Италия, българи регистрират фирма. След като една година отчитат фиктивен оборот от няколкостотин хиляди евро, вземат няколко автомобила на името на търговското си дружество. После бързо ги вкарат в България, обявяват ги за изчезнали и естествено получават обезщетение от застрахователя си.
Колкото и налудничаво да звучи, кризата и отварянето на границите на България, след присъединяването й към ЕС, обогатиха измамниците в автомобилното застраховане и с нови схеми. Неслучайно в началото на годината нашумяха случаи, при които русенски роми си "докарваха" "странични доходи", продавайки на румънци с ударени автомобили регистрационни номера и информация за български коли. Последваха искания за обезщетения към нашия Гаранционен фонд с обяснението, че българско возило със съответния номер и описание е причинило катастрофа в чужбина, а шофьорът е избягал от местопроизшествието. Подобна схема се прилага лесно, защото след влизането ни в ЕС е трудно човек да докаже кога е влизал и излизал от страната.
Същото се отнася и за превозването на стоки. Затова и нарастват измамите, свързани с "Карго" застраховки. Контролът на митниците вече е значително по-занижен и ако товарът няма да напуска територията на страната, не се издават митнически декларации. Това означава, че собственикът може да декларира каквито си иска количества, качество и цена на стоката. Затова не е чудно, че застрахователите са разкривали случаи, в които се предявява иск по полица "Карго", а впоследствие се оказва, че увредената или унищожена стока е само една трета от заявеното количество и става дума за много по-евтина, застаряла и дори непродаваема продукция.
Доста често се срещат и опити облагодетелстване при "Авто Асистънс" или т.нар. полица "Помощ при пътуване". Много често тя се ползва, за да се получи скъпа медицинска помощ при отлични условия и от по-добри специалисти… за сметка на застрахователя. Тъй като тази застраховка покрива само неотложна помощ, а не планирани операции, за да издоят компанията, на застрахованите им се налага да се престорят, че сега са получили травма или са получили нетърпима болка.
По-любопитното е, че и туроператорите, които по принцип са добър партньор на застрахователните компании, вече не се колебаят да ги измамят. Пострадали компании разказват, че някои туристически фирми използват практиката да вкарват в състава на групата си и трима-четирима "техни хора", които по време на пътуването заявяват фалшиви претенции за нанесени травми или кражби. А в страни като Турция и Египет много лесно се намирали лекари и хотелиери, които услужливо издавали документи, доказващи неистинските събития. Така, след като се върне в България, туроператорът без проблем може да си прибере незаконно от застрахователя няколко десетки хиляди.
Практиката обаче показва, че въпреки хилядите варианти за спекулации, при застрахователните измами рядко се стига до съд. С други думи, веднъж платена щетата, после, ако се докаже, че има неправомерни действия, е трудно парите да се върнат, дори по съдебен път. Хората от бранша твърдят, че у нас има сериозно неразбиране от страна на съдиите при разглеждане на случаите със застрахователни измами.
Заради целия този горчив опит компаниите в сектора се захванаха да правят "Информационна система за застрахователна история и оценка на риска". По такава впрочем работи вече от три години и Асоциацията за застрахователна сигурност, която е инициатор на проекта. Нейни представители са се срещали неведнъж с експерти от отделите за специална ликвидация и вътрешен контрол на застрахователните компании.
Измамите не са любимата тема на застрахователните компании. Първо, защото никой не обича да си признава, че се е хванал на нечия въдица. И второ, поради спецификата на бизнеса, за застрахователните компании е добре да изглеждат стабилни, дори непробиваеми. Това обаче не променя факта, че както по целия свят, така и у нас измами има. По-лошото обаче е, че в България на този вид престъпления се гледа като на нещо нормално, а понякога съдът дори поощрява измамниците… Всъщност този вид измами са сериозна пазарна ниша, която реализира сериозни доходи… Проблемът е, че когато някой прави подобни спекулации, той всъщност не "взима" от печалбата на застрахователя, а краде от всички добросъвестни застраховани, тоест от парите, предназначени за техните обезщетения.
Leave a Reply