С техническото усложняване на автомобилите през последното десетилетие, застрахователната експертиза вече не се свежда до визуален оглед на ламарини и бележка от сервиза. Съвременната кола е устройство с десетки електронни модули, сензори и софтуерни зависимости, които изискват нов подход при оценката на щети, рискове и покрития. Експертите все по-често трябва да боравят със специализиран софтуер, диагностични уреди и база данни за оригинални и модифицирани конфигурации, за да преценят дали дадена намеса е допустима в рамките на застрахователния договор. Тази динамика поставя нови въпроси пред целия бранш – кои промени по автомобила се считат за „приемливи“ и кои могат да доведат до отказ от обезщетение?
Може ли да се модифицира или премахва софтуер
Сред често обсъжданите теми в тази връзка е процесът по софтуерно премахване на адблу системата при дизелови автомобили. Тази добавка, използвана за намаляване на азотните оксиди в отработените газове, понякога създава неудобства на собствениците, най-често при неизправности в системата или необходимост от скъп ремонт. Затова някои шофьори избират софтуерна деактивация, при която системата се изключва без физическа намеса. Макар това да не влияе директно на управляемостта или безопасността на автомобила, въпросът остава отворен дали подобна промяна трябва да бъде декларирана при сключване на застраховка. В практиката си някои застрахователи не разглеждат подобна намеса като негативна, стига тя да не е довела до съществена промяна в работата на двигателя или до системни грешки. Други обаче настояват за предварително уведомяване при всяка промяна в конфигурацията на автомобила.
Как се отразяват подобни тенденции на вторичния пазар
В контекста на застрахователната експертиза, интерес представлява и вторичния пазар, част от който е свързан с изкупуване на коли в гр. София от автокъща Бъгси, който функционира като своеобразен „буфер“ между застрахованите щети и реалния вторичен живот на автомобилите.
При частично изплатено обезщетение, технически неизправна кола или по-стари модели, чието възстановяване не е икономически оправдано, собствениците често избират да я продадат на фирми за изкупуване. София, като най-голям автомобилен пазар в страната, концентрира голяма част от тези сделки – както с индивидуални собственици, така и с лизингови компании и застрахователи.
Това създава интересна екосистема, в която автомобили с минало – често и с нерегистрирани софтуерни намеси – попадат в ръцете на нови собственици, сервизи или препродават се в други региони. За застрахователните компании тази практика не е пречка, но тя изисква все по-стриктен контрол при ново застраховане – особено ако колата вече има история със значителни модификации. Част от компаниите вече разчитат на база данни с VIN проследяване, докато други въвеждат дигитални анкети и допълнителни огледи при сключване на Каско.
Как се поддържа балансът между сигурността и индивидуалните нужди на водачите
Съвременните шофьори искат все по-персонализирани автомобили – дали става дума за визуални тунинги, подобрена инфоразвлекателна система или софтуерни подобрения за по-икономично шофиране. В този контекст застрахователите се намират в деликатна позиция: от една страна трябва да следят за рискови намеси, от друга – да отговорят адекватно на реалността, в която тези промени са масови и често напълно безопасни.
Затова и диалогът между застрахователите, сервизите и собствениците на автомобили е ключов. Когато има яснота и откритост относно извършените модификации, възможността за недоразумения или отказ от обезщетение намалява значително. А експертите – тези, които реално правят оценката при инцидент – вече трябва да бъдат не само техници, но и добре запознати с дигиталните системи в автомобила.
