Брюксел договори антикризисен механизъм

Лидерите на ЕС постигнаха съгласие да променят договорите на общността и да създадат постоянен механизъм за управление на кризи през 2013-а. Това стана на последната им среща на високо равнище за тази година в Брюксел (на 16 и 17 декември). Поправките трябва да бъдат ратифицирани от всичките 27 страни членки на общността. Създаденият през май Европейски фонд за финансова стабилност ще работи до средата на 2013 година. В него са ангажирани активи за общо 750 млрд. евро – 440 млрд. евро от еврозоната, 250 млрд. евро от МВФ, а останалите от бюджета на ЕС.
Идеи за ограничаване на разширяващата се дългова криза в еврозоната се разменят отдавна, като обменът на мнения стана по-интензивен в дните преди съвещанието в Брюксел. Канцлерът Меркел обаче втвърди позицията си и отказа да участва и в увеличение на активите на Европейския фонд за финансова стабилност, и в емитирането на съвместни еврооблигации. По този начин ЕЦБ остава единственият борец срещу кризата. А банковото ръководство обяви на 16 декември, че до края на 2012-а ще увеличи почти двойно капитала си – от 5.8 на 10.8 млрд. евро. За подготовката на подобен акт намекна на 10 декември членът на управителния съвет на ЕЦБ Евалд Новотни. Той коментира, че европейските централни банки са били принудени да поемат "цяла гама допълнителни рискове" и вероятно ще се нуждаят от повече капитал. По официални данни миналата седмица ЕЦБ е купила облигации за най-малко 2.667 млрд. евро – с 36% повече от предишния седмичен период. Очевидно подсилването на капиталовата база на ЕЦБ означава, че се очаква някои сделки да приключат на загуба и ще трябват още пари, за да може институцията да продължи да купува държавни облигации на затруднени страни членки на еврорегиона като Гърция, Ирландия и Португалия.
Договореният компромисен текст за антикризисен механизъм не удовлетворява напълно интересите на страните. Меркел например не успя да извоюва онова, за което се бори толкова усърдно – да се отпуска финансова помощ само "в краен случай". Което означава да се даде на МВФ водеща роля при разрешаване на европейските икономически проблеми или да се изключи отпускането на каквито и да било спешни кредитни линии. Вместо това поправката на текста в Лисабонския договор гласи, че: "Страните членки, чиято валута е еврото, могат да създадат стабилизационен механизъм, който да се активира в краен случай, за да се защити стабилността на еврозоната като цяло. Предоставянето на всяка поискана финансова помощ по този механизъм ще е предмет на стриктен набор от условия."
Познавачи на текстовете на договора подчертават, че са допълнени няколко думи в тях. Специалистите коментират и друго изречение от договореностите на европейските лидери: "Тъй като този механизъм е предназначен да опазва финансовата стабилност на еврозоната, Европейският съвет постигна съгласие текст 122, ал. 2, от Лисабонския договор да не бъде използван за такива цели". (Бел. ред. – Член 122, ал. 2, от договора в Лисабон гласи: "Когато дадена страна членка на ЕС изпитва трудности или е сериозно застрашена от тежки затруднения, причинени от природни бедствия или извънредни обстоятелства извън нейния контрол, Съветът на Европа, по предложение на Европейската комисия, може да предостави при определени условия финансова помощ от съюза на съответната страна членка. Председателят на ЕС информира Европейския парламент за взетото решение".) За вмъкването на това уточнение настоявал английският премиер Дейвид Камерън, за да не бъдат "накиснати" държави извън евро региона в други спасителни акции, когато новата антикризисна система влезе в действие през 2013-а.