В последните години застрахователите са пропищели от всякакви скалъпени схеми с участието на адвокати, полицаи, служители на бърза помощ и какви ли още не, чиято основна цел е да доят компаниите. Стройната организация и бързия обмен на информация, който позволява минути след като на пътя се случи трагедия, на мястото на инцидента да пристигнат "експерти", които да предложат услугите си на пострадалия или на близките на починалия. Като, естествено, не пропускат да подхвърлят, че застрахователите ще донесат по-скоро вода от девет кладенеца, отколкото да платят обезщетение.
Под "услуга", разбира се, се има предвид завеждане на дело срещу застрахователя на виновния шофьор с иск за баснословни суми, надхвърлящи реално изплащаните обезщетения. Срещу това т.нар. защитници, естествено, искат солиден хонорар. Друг е въпросът, че делата обикновено се точат с години, през които застрахователите са задължени да държат замразени определени суми като резерв за предстоящото плащане. Пък и присъдените суми рядко се доближават до "обещаното". Тлъстата комисиона за защитника обаче така или иначе си остава.
Всъщност, споменаваме всичко това, защото е напълно възможно на пазара да се появи нова услуга – водене на съдебни дела срещу работодатели, които не са осигурили на служителите си безопасни и здравословни условия на труд. Като се имат предвид навиците на огромната част от българския бизнес, това изглежда доста апетитна и незапълнена ниша.
Може да звучи нереално за българските условия, но не е изключено да се появят и искове за неизпълнение на клаузи в трудовите договори, та дори и за сексуален тормоз от страна на мениджър. Излишно е да обясняваме, че в западните големи компании джентълмените не си позволяват лукса да се возят сами в асансьор с някоя дама. Токувиш си разкъсала ризата и го осъдила за блудство! А после ходи доказвай, че нямаш сестра!
Вероятно единственото, което все още не е отключило предлагането на споменатата услуга, е липсата на съдебна практика и – както твърдят някои застрахователи, на квалифицирани адвокати, които да са достатъчно добре подготвени за воденето на дела за "Отговорности". Нещата обаче могат бързо да се променят и тогава ще има не една или две "разплакани" фирми…
Някой ще каже, че работодателите са задължени да сключват полици за своя сметка за рисковете професионално заболяване и трудова злополука. През 2006-а дори бе приета наредба, според която работниците, извършващи дейности с висок риск за живота и здравето им, задължително трябва да бъдат застраховани. Тоест фирмите няма какво толкова да се притесняват, че ще плащат обезщетение, ако някой от служителите им почине или не може да работи дълго време. Има обаче някои особености, които показват, че работодателите не са чак толкова защитени.
Първо, застрахователите твърдят, че контролът за спазване на задълженията е доста занижен, а темата се дискутира само след поредния трудов инцидент, довел до смърт или инвалидност. Освен това застрахователната сума, тоест максималното обезщетение по застраховката, се изчислява като седем годишни брутни работни заплати. Обществена тайна е обаче, че например в строителния бранш, където има задължение за сключване на "Трудова злополука", работодателите осигуряват работниците върху минимална работна заплата. Върху същата сума се смята и застрахователната премия.
По застраховката "Трудова злополука" обаче се плаща доста рядко, защото обикновено основното обезщетение идва от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, обясниха хората от бранша.
Заради декларирането на по-нисък осигурителен доход, ако по време на трудовата дейност настъпи злополука, на пострадалия ще бъде изплатено обезщетение, което може да е недостатъчно. В тези случаи служителят има възможност да съди работодателя си за по-голяма сума и ако спечели, фирмата ще трябва да му плати. Затова застрахователите препоръчват сключването и на "Отговорност на работодателя", която може да му спести доста главоболия.
Застраховката "Трудова злополука" е с по-ограничен обхват както по отношение на застрахованите лица, така и на застрахователно покритие". Покритието по "Отговорност на работодателя" включва причинените вреди на работниците и служителите в резултат на трудова злополука както по време на трудова дейност, така и през почивката, прекарана в района на предприятието. Освен това полицата покрива и разноските, които застрахованият е направил за ограничаване или намаляване на вредите, ако се е появила "непреодолима сила", дори и усилията му да са останали без резултат. Включен риск по "Отговорност на работодателя" са и професионалните заболявания, приравнени към трудова злополука, проявили се и установени през периода на действие на застраховката.
Впрочем, отговорност от работодателя може да се търси, ако той не е спазил всички изисквания за безопасност на труда и инструктиране на персонала. Това не може да се случи, ако служителят му не е бил внимателен или е работил в пияно състояние. Въпреки тези обстоятелства обаче пострадалият може да получи обезщетение по "Трудова злополука".
Оказва се, че двете застраховки се допълват. Интересно е, че в някои страни в покритието на "Отговорност на работодателя" е включен и рискът от завеждане на иск за сексуален тормоз. Очевидно обаче българският пазар все още не е узрял за такива продукти и включването на такива рискове не е стандартна практика. Действията, представляващи сексуален тормоз, са преди всичко лична отговорност – както наказателна, така и произтичащата гражданска отговорност за причинени вреди. Подобна застраховка е извън отговорността на работодателя, поне по закон… Отговорността на работодателя по Закона за защита от дискриминация е ангажирана само ако не е предприел ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място, включително и сексуален тормоз, и ако има установени такива нарушения, извършени от негови работници и служители.
Подобни застраховки у нас са слабо популярни, много често компаниите, които ги предлагат, не могат сами да поемат риска по тях и прехвърлят част от него на международни презастрахователи, които обаче поставят определени условия и ограничения за покритието. Освен това този продукт почти не се търси.
Проучване на неправителствена организация обаче показа, че повечето западни компании, които идват в България (от типа на "Билла", "ОМВ" "Карфур"), първо си правят застраховка на работодателя. Те имат горчив опит в други страни, където законодателството е значително по-стриктно и където потребителите, служителите и други лица си търсят значително по-активно правата. Затова бързат да се застраховат, без да се интересуват дали у нас това се изисква със закон, или не.
Какъв е опита на другите държави? В повечето страни-членки на общността няма задължителна застраховка "Трудова злополука", но пък компаниите са задължени да имат "Отговорност на работодателя".
Така или иначе с нашата тромава и мудна съдебна система всякакви юридически спорове се разрешават безкрайно трудно. Една допълнителна застраховка може и да улесни фирмения живот или поне да го направи по-сигурен…
Leave a Reply