Един ден с BMW X6

В един от тези слънчеви зимни дни, сякаш високите, положителни температури и греещото слънце, не стигаха за да ме накарат да се усмихна, ами имах и възможността да покарам BMW X6. През 2008г. хората от Мюнхен, показаха на автомобилното изложение NAIAS (North American International Auto Show) в САЩ, своят SAC (Sports Activity Coupe).
Когато за първи път видях на живо творението на BMW, бях много раздвоен. Предницата е като на X5, която определено ми харесва, но задницата, там нещата седят по друг начин. Автомобилът беше нещо ново и разчупено. Смелият дизайн, приковаваше влажния поглед на едни и караше други да отвръщат очи. Да си призная честно, до деня в който не се качих на X6, не го харесвах! Но след тази среща, нещата вече седят съвсем различно.
Първото нещо което забелязах, когато се качих в колата отзад, беше болката в главата ми, след срещата й с рамката на вратата. До тук усмивка по лицето ми все още нямаше. Скосената задница, но същевременно и високият клиренс, малко затрудняват по-високите хора като мен (1.88м.) с качването и се изисква изключителна координация, между повдигане на пръсти и навеждане. Притесненията ми от това, че ще трябва да седя леко прегърбен, изчезнаха в момента в който се настаних отзад. Място за ранената ми глава имаше, а краката ми така й не срещнаха облегалката на предната седалка. Двама възрастни, могат без проблем да се возят отзад. След известно возене и преценяване на автомобила, дойде и моят час да застана зад управлението на Х6.
Абревиатурата, която носеше автомобилът бе xDrive35i. Това означаваше, че той разполага с най-малкия двигател за този модел, трилитровият бензинов, с технологиите Twin Power Turbo и High Precision Injection, задвижващ и четирите колела. Макар колата да не е никак фина и теглото й да е 2т., двигателят позволява изключително ускорение и динамика. Неговите характеристики са впечатляващи, разполага с 400 Нм, които са на разположение от само 1 200 об./мин и с мощност от 225 кВт (306 к.с.). След продължителна игра със седалката и волана, бях готов да натисна копчето за стартиране на двигателя. Задържах за броени секунди и чух приятното събуждане на „зверчето”. Шофирането започна.
Въпреки спортната си визия, приятно впечатление ми направи това, че кросоувърът няма нищо против да се кара, бавно и лежерно. Осем степенната скоростна кутия Steptronic прави нещата без никакво замисляне и най-важното прави точните неща, в точното време. Пъплейки по пътя, усетих, че колата не ме информираше постоянно за всяка неравност и не разместваше бъбреците ми, беше приятно. Не ми хареса, малко тежкият и муден волан при маневриране в тесни улички. Любувайки се на кокпита и на усещането, че седя в спортна кола, заради прибраното шофьорско място и малкият волан, направих грешката да дам пълна воля на моята страст към състезанията. Сякаш скоростната кутия бе разгадала моите „зли” намерения и вече бе подготвила нереалното ускорение. Залепен за седалката, подпрян на педала за газ и държащ се за волана, се почувствах като героя Марти от култовия филм „Back to the Future”. Двигателят ръмжеше, беше му паднало да се докаже пред по-големите си батковци, да покаже на какво е способен. Стрелката на оборотомера, започна стремглаво да преследва крайната си цел от 7 000 об./мин., след като я достигна, продължаваше все по-яростно да я гони отново и отново. Скоростомерът водеше свое собствено шоу, неговата стрелка безмилостно отнасяше числата. Пленен от това настанало оживление и изпаднал в еуфория, аз вече бях сигурен, че карам някой малък спортист. Правата свършваше и се задаваше завой, те са ми любимите, но леко притеснен от теглото и скоростта, аз се гмурнах в него очаквайки рязко намаляване на скоростта и хиляди съобщения по таблото, показващи ми, че завиването се дължи на механичната божествена ръка на BMW, но вместо това, усетих малко инертното завиване на колата и лека либералност от страна на системата Dynamic Performance Control. Теглото си каза думата и това ме разколеба, усмивка не се появи. Продължих нататък, тествайки шестото чувство на скоростната кутия, която е толкова умна, че много хора биха й завидели. Изведнъж, неволно забелязах светещият в червено светофар, беше време да се спира. Тук притесненията ми бяха огромни, чувствах се като машинист на влакова композиция от 100 вагона, приближаващ ЖП прелез, на който има закъсал автомобил. Натиснах спирачката и усетих как, като на шега колата намалява, без никакви проблеми, без забиване на предница или каквито и да е акробатични номера. Тихо, спокойно и отмерено спрях. Спирачките са много добре балансирани и определено осигуряват достатъчно спирачно усилие за този колос.
Доволен от представянето му и радващ се на ускорението се запътих към края на теста. Прокраднаха ми се мислите, каква точно буря представлява xDrive50i с мощност от 300 кВт (407 к.с.), максималния въртящ момент от 600 Нм между 1 750 и 4 500 об./мин. Леко стреснат за моето бъдеще спрях с догадките и почувствах, че тази кола намери своето място в сърцето ми. Оставих я да почива на паркинга и отдалечаващ се с бавна походка, и лека болка отново в главата след слизането се обърнах да я погледна, беше си все така странна, но това вече ми харесваше. Слънцето залязваше, а усмивката ми най-накрая се появи.