Гръцкият парламент одобри бюджет 2011-а

В ранното утро на 23 декември 300-членният гръцки парламент одобри със 156 гласа "за" и 142 "против" бюджета на страната за 2011 година. В него са заложени мерки за намаление на разходите и за увеличение на приходите на обща стойност 14 млрд. евро. Те трябва да гарантират понижение на бюджетния дефицит от очакваните 9.4% от БВП през тази година на 7.4% през идната и изпълнение на поетите ангажименти към кредиторите от ЕС и МВФ, осигурили спешни заеми за 110 млрд. евро. Следващата, четвърта "порция" от този пакет в размер на 15 млрд. евро трябва да тръгне към Гърция през февруари 2011-а след одит на изпълненото от представители на Брюксел, Европейската централна банка и МВФ.
Дългът на южната ни съседка е бил в размер на 127% от БВП през 2009-а – най-висок сред страните членки на ЕС. Експерти от Европейската комисия прогнозират това съотношение да скочи до 156% от БВП през 2012-а. Брюксел очаква гръцката икономика да се свие за трета поредна година през 2011-а (с 3%) и да се върне към растеж през 2012-а. Националните протести срещу драконовските бюджетни мерки обаче не престават и гърците заплашват да продължат да стачкуват и през празничните дни.
По време на финалния дебат за бюджета в парламента премиерът Георгиус Папандреу очерта три приоритета на правителството: да спаси страната от фалит, да стабилизира икономиката и да проведе необходимите структурни реформи.
Гръцкият кабинет очаква с 4 млрд. евро по-ниски приходи от данъци през тази година дори след като те бяха увеличени и започна преследването на данъчните измами. Това принуди управляващите да приемат закон в средата на декември, който налага стриктна политика за наемане на работа, намаление на заплатите и на други облаги в губещите държавни предприятия, за да премахнат пречките за снижение на бюджетния дефицит, скочил до 15.4% от БВП през 2009-а. Другите мерки са увеличение на най-ниската ставка на ДДС от 5.5 на 6.5% и на средната – от 11 на 13%, повишаване на налозите върху печелившите фирми и замразяване на пенсиите. За да стимулира растежа, гръцкото правителство ще намали данъка върху неразпределената корпоративна печалба от 24 на 20% и ще понижи от 11 на 6.5% ДДС върху услугите на ключовия си сектор – туризма.
С приемането на бюджета проблемите на Гърция изобщо не се решават. На първо място, съществува сериозен риск рецесията да е по-дълбока от официалните прогнози, ако износът и туризмът са по-слаби, а доверието на бизнеса и на домакинствата не започне да се възстановява. И което е по-важно, финансовото министерство ще трябва да поеме "микроуправлението" на неефективната система на здравеопазване и на контролираните от държавата предприятия след завършилата през ноември ревизия на гръцките финансови данни от Евростат.