Доверието на инвеститорите в еврото бе допълнително подкопано от проблемите на доскорошния "Келтски тигър", който се оказа обременен от 20 млрд. евро бюджетен дефицит и ще трябва да намери поне още 50 млрд. евро, за да спаси от фалит петте си най-големи банки. До началото на седмицата обаче Дъблин упорито отказваше да поиска заем от ЕС, МВФ и Европейската централна банка.
Ирландският финансов министър Брайън Ленихън пък обмислял да изтегли с една седмица напред съобщението за бюджета за 2011 г., който трябва да стане ясен на 7 декември, съобщи местен всекидневник. В резултат проблемите на ирландския банков сектор се прехвърлиха и върху държавните облигации и на 11 ноември инвеститорите поискаха рекордните 652 базови точки надбавка, за да вложат пари в тях вместо в сходните по срочност немски книжа.
По данни на Ирландската централна банка двете най-големи кредитни институции на страната – "Бенк ъф Айрлънд" и "Алайд Айриш Бенкс" – стават все по-зависими от ЕЦБ като източник на финансиране и през октомври заемите им са се увеличили със 7.3% спрямо септември – до 130 млрд. евро – около 80% от БВП на Ирландия.
Изправени пред повторение на "гръцкия сценарий", правителствата на страните-членки на еврозоната буквално "направиха пътека до Дъблин", притискайки властите да вземат пари назаем. Най-речовита се оказа германският канцлер Ангела Меркел, която в специална реч предупреди, че крахът на еврото би бил крах и на Обединена Европа. Според политически наблюдатели дамата се опитва да изпрати ясно послание, че Германия е проевропейска и е готова да помогне на Ирландия, на Португалия и на други държави, ако е необходимо, и няма да подложи еврото на риск.
Въпрос на дни и дори на часове е ирландският кабинет да поиска финансова помощ от ЕС и от МВФ поне за банковия сектор, която по оценка на управителя на Ирландската централна банка Патрик Хонохан може да достигне "десетки милиарди евро". По тези заеми страната вероятно ще плати лихва, близка до 5%, каквото бе и предложението към Гърция през април.
Leave a Reply