Животозастраховането въври надолу

За много хора животозастраховането е шарлатански бизнес. Въпреки това обаче не са малко тези, които знаят, че то е някакво средство за ограничаване на финансовите последици в неприятни и тежки моменти от живота, а също и алтернативна инвестиция. Например почти няма човек, който би се отказал от една пенсионна застраховка, ако разполага със средства. Едва ли е тайна, че е почти невъзможно в третата възраст да се живее с доходите, осигурявани от българската социална система, а един такъв продукт малко или много би улеснил дните на пенсионера. Неуредената здравна система, постоянната необходимост да се покриват допълнителни непредвидени разходи за медицински услуги и лошите условия в болничните заведения пък направиха доста актуални здравните полици. Не трябва да се забравят и детските и женитбените застраховки, които дават възможност на родителите, а и на бабите и дядовците да заделят някой и друг лев, за да подпомогнат наследниците си. Като се прибавят към всички тези фактори и данъчните преференции, които носят полиците "Живот", както и "препоръката" на по-голямата част от кредитните институции при теглене на ипотечен заем кредитополучателят да сключва такава застраховка, става ясно, защо от началото на 2009-а този сегмент от финансовия пазар се оживи и отбеляза ръст от 30-35 на сто годишно.
Вероятно в сравнение с животозастрахователните сектори на почти всички страни членки на ЕС (а и с банковия пазар на България) събраният през 20010 г. премиен приход от 380 млн. лв. за всички животозастрахователни компании у нас изглежда нищожен. Но ако се отчете, че само преди десетина години потребителското доверие в животозастраховането бе близко до нулата, става ясно, че и тези резултати са плод на огромни усилия от страна на компаниите.
Оказва се обаче, че кризата би сериозна контра в животозастраховането, тъкмо когато то тръгна в правилната посока. Данните, публикувани от Комисията за финансов надзор, категорично потвърждават това твърдение. Брутният премиен приход, реализиран от животозастрахователните компании през първото полугодие на 2009-а, е 113 млн. лв., което е с 12.5% по-малко в сравнение с края на юни 2008 година. Месец по-късно - в края на юли 2009-а, спадът на годишна база вече е 16.5%, а премиите - 131 млн. лева. Излиза, че заедно с "Автокаско" полиците "Живот" са най-засегнати от кризата.
Ръст на премийния приход в края на юли има само по "Женитбена и детска застраховка" (с 18.5%), "Допълнителна застраховка" (7%) и "Постоянна здравна застраховка" (3 процента). Застрахователите обясняват това "изключение" от правилото с факта, че дори и в криза родителите не се отказват от възможността да заделят средства за по-добър живот на децата си в бъдеще. Този вид застраховки обаче имат прекалено малък дял в портфейла на компаниите (едва 3.8%), за да компенсират спада при другите животозастрахователни продукти.
Отражението на финансовата криза както по отношение на възможностите на клиента, така и по отношение на подреждането на разходите по приоритет е доста съществено. На практика застраховките с високи еднократни премии са намалели значително. Хората с по-високи доходи предпочитат да разполагат със своите средства постоянно, вместо да ги инвестират в животозастраховки, обясняват експерти. Но това донякъде е логично, като се има предвид, че депозитите на гражданите в банковата система са нараснали едва с 3.7% от началото на годината, въпреки депозитната война между кредитните институции.
Естествено, трябва да бъде отчетен и още един фактор - намалялата готовност на инвеститорите да поемат на риск. В последните години доста голяма популярност започнаха да придобиват застраховките "Живот", свързани с инвестиционен фонд, чиято застрахователна сума зависи от доходността на вложенията в избрани портфейли от ценни книжа. Спадналата активност на капиталовите пазари обаче накара много потребители да предпочитат по-сигурни инвестиции - такива с фиксирана възвръщаемост - като класическите спестовни полици например. Затова не е чудно, че в края на 2007-а инвестиционните застраховки заемаха около 11% от портфейла на животозастрахователите, но след това техният дял постепенно започна да намалява. За първите седем месеца на 2008 г. премиите от 12 млн. лв. по линия на полиците "Живот", свързана с инвестиционен фонд, представляваха 7.8% от общите приходи. В края на 2008-а те бяха 6.61% от портфейлите. През 2009 г. делът им продължи да се свива и към края на юли той вече е 4.76 процента.
По-малкото премии на животозастрахователите се дължат и на по-малкото сключени полици, и на това, че клиентите все по-често пропускат да заплатят дължимите суми. Застрахователите отчитат, че при някои фирми се наблюдава влошаване на събираемостта на премиите, най-вече заради по-тежките пазарни условия, при които работи реалният сектор. При груповите застраховки (най-често това са полици, сключени от работодателя в полза на неговите служители) приходите намаляват и заради по-малкия брой на сключените застрахователни договори, заради растящата безработица (и съответно по-малка численост на заетите), а и заради свиване на размера на заплащаните премии.
Все по-често работодателите предпочитат вместо рискови застраховки да правят на работниците си само задължителни застраховки "Злополука", което означава по-малък премиен приход за компаниите, обясняват от бранша.
Освен това събираемостта на премиите и при индивидуалните застраховки е влошена, тъй като е много по-лесно да се отложи разходът за застраховка, отколкото този за ток, вода или парно.
По принцип застраховката "Живот" е доброволна и в случай че клиентът пропусне да заплати някои от вноските си, застрахователят не може да изиска нейното плащане по съдебен път. Кодексът за застраховането предписва какво трябва да бъде направено, ако се случи такова нещо. Нормативната уредба предвижда, в случай че застрахованият не плати някоя вноска при разсрочено плащане на премията, обслужващата го компания е длъжна писмено да го покани да се издължи. В писмото си застрахователят определя срок, в който трябва да получи вземането си. Той не може да бъде по-малък от един месец от получаването на поканата. Ако клиентът не се издължи в рамките на даденото му време, дружеството има право да предприеме няколко действия. Ако премиите са плащани редовно в продължение на поне две години, застраховката може да остане валидна дори ако застрахованият престане да внася пари. В този случай обаче застрахователната сума, която той ще получи в края на договора, ще бъде намалена до откупната стойност (тоест до размера на натрупаните до момента резерви по полицата). Ако от сключването на контракта е изминало по-малко време, застрахователят има право да го прекрати.
Компаниите се жалват и че броят на предсрочно прекратените застраховки "Живот" се увеличава значително през последната година. Когато застрахованият реши да откупи (тоест да получи парите си обратно, преди да е дошъл срокът, определен в договора) застраховката си "Живот", той трябва да има предвид, че откупната й стойност при повечето застрахователи се изравнява със стойността на платените вноски едва в последните години. С други думи, ако клиентът реши да прекрати контракта през първите години след сключването му, той ще е доста неприятно изненадан, защото ще получи сума, доста по-малка от размера на платените премии. Така че - криза или не, не трябва да се забравя, че застраховката "Живот" е дългосрочен продукт и нейните максимални ползи се достигат в края й. Затова колкото по-рано бъде прекратена застраховката, толкова по-големи са негативите за клиента. Пък и освен алтернативен спестовен инструмент полицата е начин човек да е подготвен за неприятните обстоятелства, които не могат да бъдат предотвратени нито в период на икономически подем, нито по време на криза.