У нас не се оценяват правилно щетите от катастрофи

Според различи изследвания годишните щети за икономиката ни от пътнотранспортни произшествия са от порядъка на 1 млрд. евро

17:06, 17 Юни, 2011 0 коментара
У нас не се оценяват правилно щетите от катастрофи

За никой не е новина фактът, че България има сериозен проблем с безопасността по пътищата. Резултатите са печално известни - над 2000 жертви и повече от 20 хил. ранени на година, а голяма част от тях остават инвалиди за цял живот. Най-ужасяващото всъщност е, че броят на почернените семейства расте... Според различи изследвания годишните щети за икономиката ни от пътнотранспортни произшествия са от порядъка на 1 млрд. евро. В тази сума се включват както полицейските и медицинските разходи на мястото на инцидента, лечението и възстановяването, така и потенциалните загуби за бъдеща производителност на страната ни.
Всяко подобна статистика обаче е доста относителна, защото в страната ни на практика няма точна методика за изчисляване на цената на един човешки живот или на загубата на трудоспособност. Обезщетенията се определят в зависимост от конкретното дело.
Поне на пръв поглед застрахователите би трябвало да покриват всички вреди от едно автопроизшествие чрез задължителната за водачите на автомобили Гражданска отговорност. Ако пък щетите са нанесени от неизвестно МПС или се окаже, че виновният шофьор не е имал валидна полица, обезщетението се изплаща от Гаранционния фонд. Но на практика ситуацията е доста по-различна, тъй като съществува "дупка" в нормативната рамка за сектора.
Наистина, в Кодекса за застраховането ясно са описани процедурата по оценяване и изплащане на имуществените и неимуществените щети вследствие на пътнотранспортно произшествие, както и лимитът на обезщетенията. Законът казва, че "при смърт или телесни увреждания на трети лица обезщетението се определя от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновния водач или по съдебен ред". Максималната сума, която дружеството може да изплати на едно пострадало лице като компенсация на имуществени и неимуществени вреди, е 700 хил. лева. Ако виновният водач е причинил смърт или телесни увреждания на повече хора, те могат да получат общо най-много 1 млн. лева. Тези лимити обаче са далеч под използваните в европейската практика. Затова се предвижда от средата на 2012 г. застрахователните суми в България да бъдат увеличени съответно до 2 млн. лв., когато има един пострадал, и 10 млн. лв. - когато са повече.
Проблемът всъщност изобщо не е в лимитите на отговорност, които така или иначе надхвърлят с много реално присъдените обезщетения, а в това, че няма официална статистика за покритите от застрахователите неимуществени вреди. Голямата драма всъщност е в това, че за едни и същи щети отделните дружества дават различни обезщетения. Все още няма точни критерии за оценка на неимуществени вреди, което е в ущърб на потребителите и дава недопустимото право на застрахователните дружества сами да определят вида и размера на щетата, без да спазват каквато и да била методика. "Опарени" твърдят, че на практика не се изплащат такива обезщетения или предлаганите са необосновано ниски. Би било редно когато сключваме договор за задължителната полица към нея да бъде приложен и ясен ценоразпис за травмите и за смъртта на пострадалите при инциденти на пътя. Такава практика има например във Великобритания. Там е регламентирано въвеждането на фиксирани парични обезщетения, които трябва да се изплащат от застрахователните компании или от Гаранционния фонд. Размерът им се изчислява по специални таблици, като в зависимост от няколко показателя се определят 25 нива на компенсации. Най-ниското е първо. В тази категория попадат например временно душевно разстройство, продължаващо повече от шест седмици, счупено ухо, временна глухота, временно замъгление или удвояване на образа, изкривена носна преграда, неизискваща операция и т.н. Минималното обезщетение по него е 2000 британски лири. Ако пострадалият успее да докаже, че заради причиненото поражение е претърпял далеч по-големи щети (например шофьор, който временно не е можел да упражнява професията си заради проблем със зрението), сумата, която той може да получи, е по-голяма. Най-високото обезщетение от 500 хил. паунда се полага за 25 ниво на компенсация, като тук влизат парализът на всички крайници и изключително сериозни поражения върху мозъка, които не позволяват ефективен контрол върху функциите.
За точното определяне на задълженията на застрахователното дружество ще е необходимо медицинско удостоверение за вида на травмата, епикриза на заболяването, а ако възникнат съмнения и се стигне до съд, ще се прилагат и експертизи.
Подобна наредба ще създаде ясна и точна съдебна практика при предявяването на искове за неимуществени вреди, причинени от пътно произшествие. Ще е полза и на компаниите, защото ще могат по-точно да предвиждат нивото на застрахователен риск и портфейл. Подобен регламент обаче трябва да бъде отразен и в Кодекса за застраховането.
Впрочем темата за обезщетяване на неимуществените вреди след автомобилна катастрофа тепърва все по-често ще попада в центъра на общественото внимание. И има няколко много важни неща, които трябва да се изяснят. На първо място, безспорно е кой точно ще определи размера на тарифите за различните нива на нанесени щети. Поне на пръв поглед най-логично изглежда с подобни регулаторни функции да се наеме именно КФН... Другият ключов момент, който безспорно ще развълнува всички автомобилисти в страната, е ще поскъпне ли от това Гражданска отговорност. Повечето компании са на мнение, че ако бъдат приети предложените по-високи обезщетения, средните премии по застраховката в момента няма да са достатъчни, за да ги покрият.
Всъщност, повечето мениджъри все още отбягват да коментират въпроса, а други са на мнение, че не би трябвало тарифите да бъдат фиксирани, защото всеки застрахователен случай е строго индивидуален. Специалистите изтъкват аргумента, че например не е логично с една и съща сума да бъдат обезщетявани при злополука възрастен пенсионер и работещ човек, който трябва да изхранва семейство. Застрахователите твърдят, че е възможно да бъдат приети някакви тарифи, но те трябва да очертават горната, а не долната граница на изплащаните обезщетения. Според представителите на бизнеса обаче едва ли има институция, която да е достатъчно компетентна и да може да определи адекватно застрахователните лимити за всяка неимуществена щета.
В Българската асоциация на застрахованите и пострадалите при катастрофи смятат, че би могло да се създаде експертна комисия с участието на представители на Министерството на правосъдието, Комисията за финансов надзор и на застрахователните среди, които да проучат чуждестранния опит и да определят тарифите.
Въпросът си седи отворен вече няколко години, а сериозните дебати тепърва ще започват... Остава само да видим дали пострадалите при ПТП отново ще изтеглят късата клечка!

Дара Христова

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
Image CAPTCHA