Софтуерният бизнес достига 1,6 милиарда лева за 2015 г.

Той е най-високо платеният сектор на икономиката

14:11, 18 Ноември, 2015 1 коментар

Българският софтуерен бранш бележи устойчив двуцифрен ръст и през 2015, изпреварвайки в пъти растежа на брутния вътрешен продукт на страната. Секторът остава един от най-бързо растящите в България с прогнозни приходи от 1 601 млн.лева за 2015 г. Това става ясно от тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Годишното проучване беше представено от ръководството на асоциацията на пресконференция днес в Българската телеграфна агенция. В доклада отново са използвани резултатите от допитване до членуващите фирми, както и анализ на софтуерната индустрия в България, изготвен от независимата консултантска компания CBN - Pannoff, Stoytcheff & Co. по поръчка на БАСКОМ.

Приходи и дял от БВП

Прогнозите за 2015 г. са приходите в сектора да нарастнат с 11%, достигайки 1 601 млн. лева. За сравнение през 2014 г. този показател е бил 1 449 млн. лв. , или 13% ръст спрямо 2013 г. Над 65% от приходите на софтуерните компании са от износ на високотехнологични продукти и услуги.

Ръст на работните места и заплатите

В софтуерния бранш работят едни от най-висококвалифицираните и най-добре заплатени специалисти в България, като средното възнаграждение в сектора е четири пъти по-голямо от средното за страната. Очаква се 7,8 % ръст на заетите в бранша спрямо 2014 г.

През 2015 г. се очаква средното брутно възнаграждение (заплати + бонуси) на месечна база да е 3 358 лв. - т.е. ръст от 8% на годишна база. През 2014 г. то е било 3 108 лв., или 7% по-високо спрямо предходния период.

Според официалните данни, покупателната способност на един програмист в България, изчислена през паритет на покупателната способност (ППС), се изравнява с тази на британски програмист.

През 2015 г. се очаква работните места в бранша да са над 17 000, като броят им ежегодно нараства с 6-10%. ИТ специалистите са 88% от всички служители в бранша, като една трета тях са жени. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35 годишна възраст.

Поради недостига на ИТ специалисти в компаниите от сектора почти непрекъснато има нови отворени позиции, като често за запълването на някои от тях - софтуерни архитекти, софтуерни разработчици и проектни мениджъри, на фирмите са необходими над десет седмици.

238 млн. лева платени данъци от бранша през 2014 г.

През 2014 г. платените от софтуерната индустрия данъци към хазната възлизат на общо 238 млн. лева, което е с 25 млн.лева повече от предходната година. От тях 89 млн. лв. са ДДС, 21 млн. лв. са Данък печалба, 71 млн. лв. са в социални осигуровки, и 58 млн. лв. са от ДОД. По данни от проучването по ръст на платени към бюджета данъци браншът отбелязва 8 пъти разлика спрямо ръста на бюджета - или 12.0 % повече данъци спрямо 1.5 % ръст в приходите на бюджета.

Поради спецификата на бранша и липсата на сив сектор събираемостта на данъците е на изключително високо ниво.

Прогнози за 2015 година

От всички членове на БАСКОМ, участвали в допитването, 9% очакват увеличение на приходите с около 50% през следващата година, а 20% прогнозират ръст от 10%. 50 % от компаниите не очакват промяна, а едва 12% предвиждат някакво намаляване на приходите.

Посочените цифри доказват, че ИТ секторът е сред най-устойчивите в страната и бележи ежегоден двуцифрен ръст по всички разгледани показатели. Продължава тенденцията на изместване на фокуса на дейността на компаниите от извършване на работа тип „кодиране“ в първите години от развитието на сектора, в участие във всички фази на съвременното производство на софтуер - анализ, дизайн, архитектура, имплементация, качествен контрол, поддръжка и развитие.

Проблеми и очаквани мерки за подкрепа на сектора

Освен двуцифрения ръст, отбелязан от софтуерните компании в последните години, видимо нараства и интересът към България като атрактивна дестинация и регионален иновационен хъб за потенциални чуждестранни инвеститори, благодарение на благоприятните условия за правене на бизнес в сектора.

Естественият растеж на софтуерната индустрия през последните години обаче е възпрепятстван поради невъзможността на образователната система да гарантира необходимия за това брой квалифицирани специалисти, и то не само в областта на ИТ. Почти не съществува съвременен бизнес, дейността на който да не е свързан по един или друг начин с навлизането и използването на високи технологии. Факт е, че едно работно място в софтуерната индустрия представлява фактор за отварянето на няколко работни места в други сектори, като по този начин оказва ефект и върху намаляването на безработицата, и върху повдигането на стандарта на живот на заетите.

В това направление, БАСКОМ отбелязва като положителен знак частичното опростяване на процедурата с издаване на т.нар.“сини карти“, което ще позволи привличането на квалифицирани специалисти от страни извън ЕС, и намаляване на настоящия дефицит. Очакваме обаче допълнителни мерки, като съкращаване на сроковете за издаване на сини карти и преминаване към „едно гише“ на обслужване.

В дългосрочен план Асоциацията работи с редица компетентни институции за предприемането на дълбоки структурни реформи в образователната система, съобразени с изискванията на бизнеса. БАСКОМ настоява за налагането и развитието на ИТ сектора като приоритет за националната политика и през 2015 предложи и стартира изпълнението на 5 конкретни мерки.

Една от тях е свързана с осигуряване на професионална квалификация „младши програмист“ за желаещи ученици (9-12 клас) от всички училища в по-големите градове. Смятаме, че тази мярка би имала най-голям ефект в средносрочен план за адресиране на проблемите на индустрията, а и на икономиката като цяло. Затова БАСКОМ съвместно с Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) стратира подготовката на Държавно образователно изискване за професията „Програмист“. Впоследствие, на базата на стандарта, ще бъде подготвена и учебната програма за придобиване на квалификация „младши програмист“. С подкрепата на МОН предвиждаме до 6000 ученици да завършват ежегодно при пълното разгръщане на 20 учебни центъра в страната до 2020 г.

Освен за крайно наложителните промени в образованието, БАСКОМ продължава да настоява за стратегически реформи по отношение на данъчното, социалното, инвестиционното и фискалното законодателство, въвеждането на електронно управление, инвестиции и целево насочване на европейски средства.

Вярваме, че реформите в изброените области са важни не само за сектора, а и за цялостното икономическо развитие на България.

Ins Editor 5

Коментари

Ами какво да кажа .. след толкова много лутане и търсене попаднах тук! Толкова различна информация има по темата и човек малко си отдъхва като прочете нещо по-нормално. Благодаря Ви за интересната публикация. Ще следя блога Ви по-често, продължавайте и за напред в същия дух.
  • Показани 1

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
Image CAPTCHA