Майсторите на промишления шпионаж

Европейски вестници публикуваха доклад на френските специални служби, посветен на методите на китайския промишлен шпионаж. Това, че необичайният разцвет на китайската икономика и промишленост през последните години поне частично се дължи на безпрецедентна по мащаби програма за промишлен шпионаж, не е новина. Достатъчно е да си спомним неотдавнашните съобщения за китайския невидим самолет, изграден, след като от Сърбия в Китай бяха изпратени останките на сваления през 1999-а американски F-117. Или съвсем пресният скандал с автомобилната компания Renault. Сега трима от нейните топмениджъри са разследвани по обвинение, че са предоставили на Китай информация, представляваща търговска и промишлена тайна.
Затова появата на откъси от секретния доклад на френските специални служби във вестниците е интересен не защото потвърждава отдавна известен факт, а защото описва подробно методите, използвани от китайците. Някои от тях са съвсем банални. Например високопоставен изследовател от една френска фармацевтична компания се запознал с млада китайка, с която преспал. "След като му показахме видеозаписа от нощта в хотела, той стана твърде сговорчив", цитират доклада вестниците. Друга, неназована в документа френска компания, станала обект на кражба без взлом. Образецът от някаква патентована течност бил отмъкнат по време на посещение на китайска делегация в централния офис на фирмата. Един от гостите просто натопил края на вратовръзката си в течността и изнесъл тайната в Китай.
Съществуват и много по-изтънчени методи за придобиване на информация, които се използват все по-често. Например някаква китайска организация обявява международен конкурс и предизвиква интереса на чуждестранни гости. "Целта на проекта е да бъдат привлечени участници от развитите държави", обясняват французите. Когато отговорите от чужденците са налице, на всеки от тях се намеква, че тъкмо той е спечелил надпреварата, но за окончателната победа е необходима допълнителна информация. "Всяка от компаниите се старае да надмине съперниците си един, два и повече пъти. Всичко това продължава, докато китайските организатори не решат, че събраните сведения са достатъчно." След като цялата ключова информация бъде получена, на участниците се съобщава, че конкурсът се отменя. А след известно време на пазара се появяват китайски продукти, създадени въз основа на получените сведения.
Според съобщенията в британския вестник Daily Telegraph и парижкия Le Monde един от примерите за приложението на подобна техника е конкурсът за доставка на високоскоростни влакове на Китай. Сред участниците били производителите на френските влакове TGV и на германските Intercity-Express (ICE). Конкурсът бил отменен, но едва след като китайски представители посетили европейските заводи и получили максимална информация за влаковете. Френските производители дори организирали шестмесечни курсове за китайските експерти. Появилите се по-късно китайски скоростни влакове CRH подозрително много напомнят френските TGV и германските ICE.
В доклада се разказва за още една технология за кражба на тайни чрез създаване на съвместно предприятие в Китай с някоя чуждестранна компания. След известен период от началото на производството една след друга се появяват конкурентни фирми, "предлагащи идентични стоки и управлявани от шефа на китайската компания, инциирала създаването на съвместното предприятие".