Category: Uncategorized

Кредитите срещу залог или ломбарден кредит  на движими имущества  са широко разпространени предимно краткосрочни кредити срещу движими лесно ликвидни обезпечения, отпускани във фиксирани суми за разлика от счетоводния кредит, чийто размер се определя от желанието на клиента в рамките на определения лимит. Като залози банките приемат само ценности, които могат бързо и без загуби да се превърнат в пари. При съображенията на банките за отпускане на ломбардни кредити най-важно е това именно качество на залога. Личната платежоспособност (бонитета) на клиента в този случай остава на заден план.

Най-често като обезпечение на кредита се използват борсови ценни книжа. Лесно ликвидни неразваляеми стоки, менителници и благородии метали.

Вариант на ломбардния кредит е репортният кредит, отпускан cpeщу залог на борсови ценни книжа на борсов агент, който желае да продължи ангажимента си. Юридически тази сделка се оформя като двойна реципрочна покупка. Банката купува (агента ценните книжа, напр. по цена 100 и се договаря с него той да купи същите ценни книжа след изтичане на определения срок по цена 101. Разликата от 1 представлява репорта.

Източник: Всичко за кредитите – vsichki-krediti.com

Застрахователна полица или сертификат (изисква се пълен комплект). Служи като основание за предявяване на иск за обезщетение. За една отделна сделка застрахователният документ може да се издаде като полица, докато бъде изготвен застрахователният сертификат ви е основа на генералната полица, която покрива всички транспортни операции за даден период от време или от една определена отправна станция.
Сертификатът съдържа информация за натоварената стока. Вписаните количества и описания на стоката трябва точно да съвпадат с тези, направени в коносамента, търговската фактура и в консулската фактура, когато такава се изисква.

Застрахователният сертификат се издава в негоцируема форма. Когато е джиросан, той указва, че исковете са платими на цитирана страна или на заповед. Издаването става както при коносамента и няколко равнозначни екземпляра, от които всеки самостоятелно може да служи за основание за предявяване на иск за обезщетение. Ето защо почти винаги се изисква издаването на пълен комплект документи.

2. Потвърждение на покритието. Под този термин се разбира писменото потвърждение от страна на застрахователния посредник, че застраховката е зарегистрирана. Той служи като помощно средство, когато временно не е възможно да се изготви или издаде истински застрахователен документ.
Фактурата е един от най-важните документи и трябва да съдържа пълна информация за търговската сделка между продавача и купувача.

Източник: https://parite.bg/

Политиката на централната емисионна банка се различава от политиката на търговските банки. Ще ги разгледаме поотделно. Задачите на централната банка като държавен институт са макроикономически, тя се стреми да въздейства със свои средства на цялостното икономическо и финансово развитие на страната. Централната банка може, от една страна, да съдейства за оживление на деловата активност и намаляване на безработицата и, от друга
страна, да противодейства на инфлационните тенденции. И двете задачи се решават с контролиране на паричната маса в обръщение, което централната банка може да постигне със свои средства. При това първата задача борбата със стагнацията и безработицата — се решава с увеличаване на паричната маса н поевтиняване на кредитите, а втората задача — противодействие на инфлацията, обратно, се решава със свиване на паричната маса и оскъпяване на кредитите. Тези две задачи са алтеративни — като се стимулира икономиката, се увеличава инфлация, а като се действа антиинфлационно, се потиска развитието на икомиката.

Обратно, рестриктивната политика на централната банка с ограничаване на кредитните ресурси на търговските банки сдържа инфлацията, но е пречка за стопанско развитие.
Средствата на централната емисионна банка да контролира паричната маса в обръщение (в наличен и безналичен вид) са:

Първо, централната банка определя лихвата, по която финансира търговките банки (у нас тя се нарича „основен лихвен процент”, а в чужбина „сконтов процент”). При опасност от стагнация на стопанската дейност и безработица банката понижава тази лихва, а при инфлационни тенденции я увеличава.

Второ, централната банка по закон има право да изисква от търговските банки да държат при нея на безлихвен или нисколихвен депозит такава част от техните привлечени средства, каквато определи централната банка.

Източник: stateaid-bg.org

Политиката на централната емисионна банка се различава от политиката на търговските банки. Ще ги разгледаме поотделно. Задачите на централната банка като държавен институт са макроикономически, тя се стреми да въздейства със свои средства на цялостното икономическо и финансово развитие на страната. Централната банка може, от една страна, да съдейства за оживление на деловата активност и намаляване на безработицата и, от друга
страна, да противодейства на инфлационните тенденции. И двете задачи се решават с контролиране на паричната маса в обръщение, което централната банка може да постигне със свои средства. При това първата задача борбата със стагнацията и безработицата — се решава с увеличаване на паричната маса н поевтиняване на кредитите, а втората задача — противодействие на инфлацията, обратно, се решава със свиване на паричната маса и оскъпяване на кредитите. Тези две задачи са алтеративни — като се стимулира икономиката, се увеличава инфлация, а като се действа антиинфлационно, се потиска развитието на икомиката.

Обратно, рестриктивната политика на централната банка с ограничаване на кредитните ресурси на търговските банки сдържа инфлацията, но е пречка за стопанско развитие.
Средствата на централната емисионна банка да контролира паричната маса в обръщение (в наличен и безналичен вид) са:

Първо, централната банка определя лихвата, по която финансира търговките банки (у нас тя се нарича „основен лихвен процент”, а в чужбина „сконтов процент”). При опасност от стагнация на стопанската дейност и безработица банката понижава тази лихва, а при инфлационни тенденции я увеличава.

Второ, централната банка по закон има право да изисква от търговските банки да държат при нея на безлихвен или нисколихвен депозит такава част от техните привлечени средства, каквато определи централната банка.

Източник: stateaid-bg.org

Електронните пари са една от основните форми на парите. Те циркулират в паричното обръщение посредством дебитните и кредитните карти и посредством АТМ и ПОС терминалите. Според някои автори „Електронните пари представляват електронно съхраняване на предплатена парична стойност върху технически носител, което позволява нейното широко използване за извършване на покупки или финансови транзакции, без да е необходима връзка с банкови сметки. Налице са известни резерви по отношение на последната част на определението, в която се визира, че не е необходима връзка с банкови сметки. Авторът счита, че независимо че не е необходимо участието на банков счетоводител и на физическо присъствие на банковия клиент, било потребител на търговски обект, респективно неговия собственик (акционер, притежател на дялове в дружество с ограничена отговорност, а в ограничени случаи и едноличен търговец), е налице , връзка с техните банкови сметки. Това е безспорен факт, тъй като в т. нар. реално време се кредитира (увеличава) сметката на собственика на търговския обект, когато става въпрос за покупка на определено количество стоки чрез т. нар. ПОС терминал и се дебитира (намалява) . Сметката на клиента (потребителя) в търговския обект, като се използва софтуера на системата за електронно банкиране „Борика".
В случаите, когато се теглят пари чрез АТМ терминал, се дебитира или намалява банковата сметка на съответния банков клиент, притежател на банкова карта, и на пръв поглед наистина няма връзка с други банкови сметки, освен че привлечените средства в съответната банка, издала банковата карта, са намалели със съответната сума.
Източник: http://sofiacash.com/

Българската софтуерна фирма ERP.BG представи версия 2017.1 на своята система за управление на бизнеса EnterpriseOne. С нея компанията прави важни нововъведения, превръщайки ERP системата в пълноценна платформа за разработка на външни приложения. Сред най-важните новости са възможността да се стартират външни приложения направо през EnterpriseOne, както и да се дефинират бизнес правила по желание на самите компании.

„С новата версия EnterpriseOne се превръща в пълноценна платформа и екосистема. Значително улесняваме самите внедрители да създават функционалности и да изграждат инсталациите според специфичните изисквания на всеки клиент. Резултатът е, че клиентите ни ще получават едно уникално решение, създадено с повече мисъл за техния бизнес, техните конкурентни предимства и ноу-хау. След като въведохме външен API интерфейс за разработка на приложения, сега добавяме и потребителските бизнес правила, калкулираните атрибути и собствен програмен език, които са важни елементи от тази обща стратегия“ – заяви Иван Аржентински, управляващ партньор на ERP.BG.

Въвеждане на бизнес правила

В новата версия на ERP системата се въвеждат т.нар. „Калкулирани атрибути“, които позволяват създаването на бизнес правила по желание на клиента. Това на практика означава, че всяка компания, използваща новата версия на EnterpriseOne, ще може да определя как ще работи системата, какви действия да извършва сървърът, какви проверки да прави и т.н. Това ще позволи системата много по-лесно да се привежда в съответствие с различни регулаторни изисквания, данъчни закони, както и на собствените правила на фирмата. Самата ERP система вече ще следи за спазването на правилата на компанията, което ще спести много разходи за тяхното налагане, инспектиране и контрол.

Контекстно стартиране на външни приложения

С новата версия потребителите вече ще могат да стартират контекстно разнообразни външни приложения направо в ERP системата, включително Windows и уеб приложения. По този начин в нея могат да бъдат интегрирани пълноценно чат програми, социални мрежи, гласови комуникационни услуги, различни Internet of Things (IoT) устройства и др. При това тази интеграция ще се осъществява изцяло в контекста на текущата работа с ERP системата.

Оперативни анализи в реално време за счетоводни справки

Новата функция Real-Time Operational Analytics (RTOA) позволява създаването на „горещи“ справки със скорост близка до тази на Business Intelligence (BI) системите, но включвайки данните към текущия момент. За сравнение BI системите обикновено показват резултати с давност до предишния ден. При някои дейности оперативните анализи в реално време имат потенциала напълно да обезсмислят наличието на Business Intelligence софтуер. В новата версия 2017 на EnterpriseOne функцията е достъпна за счетоводни справки, а в бъдеще се планира нейното въвеждане и за други модули на системата. Тя дори вече е въведена пилотно в клиент на компанията, в който използването й е довело до спестяване на над 50 000 човеко – секунди седмично, които вече се използват за по-продуктивна работа от счетоводния екип.

Поддръжка на бар-код системата GS1-128

Тя представлява комплексна бар-код система, която позволява в един бар-код да се закодират едновременно параметри като „Продукт“, „Партида“, „Количество“ и много други полета. Това ще подобри възможностите за използване на EnterpriseOne за управление на складове.

Динамични мерни съотношения

Тяхното въвеждане позволява навлизане в индустрии, които имат непостоянни мерни съотношения за продуктите си. Например, за желязо, гориво и т.н., при които 1 брой може да тежи различно тегло. В тези сегменти логистиката се води по една мерна единица, а себестойността – по друга, като при всяка транзакция се въвеждат и пазят количествата в една основна и една паралелна мерна единица. Запазва се възможността за работа с неограничен брой мерни единици, които се преобразуват до основната и паралелната мерна единица за всяка транзакция.

Сред останалите промени в новата версия на ERP системата са нейното значително ускоряване, както и добавената поддръжка на телефонна централа Asterisk 12+. Добавена е и опция за предотвратяването на „изгубените записвания“, което предпазва всяко въвеждане на данни от неволно презаписване от друг потребител и позволява опростеното създаване на нови типове правила.

Специфична особеност за парите, както за мерките и теглилките и за календара е, че контролът върху тях винаги остава в ръцете на централната власт, респективно на владетел. Парите са може би един от основните символите на държавността.
Наименованието „Монета” произлиза от името на храма в древен Рим на богинята Юнона Монета , т. е. Юнона — съветничка, наставница, закрилница, предупредителница. Тя е древноримска богиня на брака, майчинството и на женската въпроизводителна сила. В историческите анали е записана легендата, според която през III в. пр. н. е. в резултат на войната с цар Пир и южноиталийския град Тарент Римската република изпитва остра нужда от пари. Ето защо римските жители се обърнали за помощ към богиня Юнона и жреците на нейния
храм им отговорили: „Войната е справедлива, поради което няма да останете без средства“. След победния край на войната за Рим римските граждани са се сдобили с богати трофеи, в т. ч. и с големи количества злато и сребро.
След победния край на войната за Рим римските гражлани са се сдобили с богати трофеи, в т. ч. и с големи количества злато и сребро. Това те отдали на богиня Юнона и прибавили към нейното име Монета. В съответствие с разпореждането на Римския сенат продукцията на работилниците за метални пари, разположени в близост с храма Й, започнали да се назовават — монети.

Парите в древността са били изработвани често естествена сплав от злато и сребро. Сплавта е от 4 части злато и една част сребро, поради което е известна още и като бяло злато. Използва се от античното до съвременното монетосечене — понастоящем само за юбилейни монети. По време на Византийската империя при император Алексей Комнин е отсечена византийска монета, носела наименование „електорон" — бел. авт. Първите монети са изработени между 640 и 630 г. пр. н. е. в древногръцкото малоазийско царство Лидия. Други автори обелязват, че първите пари са възникнали между 687 и 630 г. пр. н. е., като са налице три предположения, но най-вероятното е древна Лидия, разположена на Западния бряг на п-в Мала Азия. На практика първите пари са именно тези от Лидия, като
по-късно е управлявана от значително поизвестния за съвременното ни общество със своето огромно богатство цар Крез. Той започва да сече монети освен от електрон и от чисто злато и сребро. Цар Крез е натрупал своето огромно богатство в резултат от развитието на търговията, а не на завоевателски походи, като предмет на търговски сделки са: жито, вино, кожи и кожени изделия, зехтин, дървен материал, грънчарски изделия ,а също и луксозни изделия, задоволяващи нуждите на робовладелската аристокрация, като: накити (предимно златни и от скъпоценни камъни), слонова кост, парфюми и други козметични артикули, музикални инструменти и др. Тези разнообразни стоки са могли да се търгуват срещу пари, а на агората (централния площад — бел. авт.) в тогавашната столица Сардес на древна Лидия с пари са се заплащали и някои специфични услуги от сексуално естество. С пари се играело на хазарт (на зарове и ашици, намерени при археологическите разкопки на пазарния площад на отдавна разрушения малоазийски град). С пари младите момичета са заплащали и дължимата зестра при омъжването си и в зависимост от размера й те са имали по-голямо право на избор на съпруг (една част от лидийските момичета са спечелили необходимите пари за своята зестра и респективно правото сами да изберат съпруга си в публичните домове).

Източник: http://kredit-consult.com/

Основни представители на Натуралистическата теория за кредита са двамата т. нар. класици на политическата икономия видните британски учени Адам Смит и Давид Рикардо. По-късни представители на тази теория са редица икономисти от т. нар. Историческа школа от Германия и Австрия, френските икономисти Жан Батист Сей и Ф. Бастия и американския Д. Мак-Кулох. Основните теоретични постановки на тази теория за кредита се свеждат до:
— обект на кредит са само натуралните богатства, а не и паричните
авоари и наличните пари;
— кредити може да се определи като движение на натуралните блага и затова само е способ за преразпределение на материалните ценност.
Ето защо може да се определи, че само заемният капитал може да се отъждестви с действителния капитал, а движението на заемния капитал съвпада с движението на производствения капитал;
— банките са само скромни посредници, доколкото кредити играе
пасивна роля.
Предвид визираните основни постановки на „Натуралистичната теория за кредита” може да се направи изводи, че не се дооценява процесът на кръгооборота на промишления капитал в трите му форми и спецификите на заемния капитал като обособена част от промишления капитал в парична форма (парично изражение). Този извод е една от слабите страни на тази теория за кредита. Вторият момент, който някои автори го оценяват като грешка на авторите на тази теория е, че те определят кредита като способ за преразпределение на материалните ценности в натурална форма, а не като форма на движението на заемния капитал. Третата грешка, която освен в книгата на тези автори е налице и в произведенията на други финансисти
се свежда до нецелесъобразното отъждествяване между заемния и действителния капитал, от което произлиза неправилното схващане на привържениците на тази теория за лихвения процент. Те считат, че лихвеният процент е аисторическа категория и естествена форма на дохода. На четвърто място сред недостатъците на тази теория е известното неразбиране на ролята на кредита и на банките.
Източник: http://invest-news.eu/

Почти всички инвестиции са мотивирани от идеята за придобиване на повече консумативни блага в бъдеще в сравнение с възможностите за потребление сега. Както персоналните, така и институционалните притежатели на парични капитали преодоляват естествената текуща консумативна нагласа поради оптимистичните очаквания за повишаване на своето бъдещо благосъстояние.
Естествено, инвестициите само предпоставят, без да гарантират превишението на производните икономически изгоди над изразходваните настоящи капиталови ресурси. Това налага особено прецизен подход към процеса на инвестиране и детайлен анализ на финансовите параметри, заложени в инвестиционните програми. Започваме настоящата дискусия с обхвата на инвестициите, принципите на инвестиционния анализ и по-значимите финансови параметри в усилията да положим основите на последващите инвестиционни дебати. Инвестиционната дейност е част от стопанското ежедневие на деловите среди. Както големите капиталови дружества, така и едноличните търговци непрекъснато подлагат на преценки външните конюнктурни колебания и търсят в своите представи най-перспективната сфера за вложение на — свои и/или привлечени. капитали възникващите инвестиционни идеи са достатъчно разнообразни, за да обезсърчат опитите за тяхната подробна класификация. Инвестиционният спектър действително е впечатляващ: от изграждането на масивни заводски корпуси до доставката на дребен стопански инвентар; от стремежа към владеене на крупен пакет акции до скромния банков депозит; от научно-изследователските лаборатории до натрапчивата илюстрована реклама — всички тези дейности не винаги се подчиняват на изисквания за непосредствена, максимално възможна възвръщаемост.
Други сектори на икономиката също, специфицират инвестициите в различни направления. Вложенията в, техническо оборудване или запаси, в научни изследвания или квалификация на персонала се обозначават като реални инвестиции. Покупката на акции, облигации, спестовни сертификати, както и банковите депозити представят финансовите инвестиции. Те могат да се идентифицират и като портфейлни. Между реалните инвестиции и инвестициите с финансов характер не съществуват принципни различия, въпреки ясната им външна разграничимост. Много от подходите и процедурите, предшестващи избора между тях са идентични. Често са сходни мотивите за инвестиране в реалния или финансовия сектор на икономиката. Приликата покрива до- ри крайните финансови ефекти от единия или другия тип инвестиране. Само по-детайлният анализ подчертава специфичните им профили й произтичащите изисквания към тяхната финансова оценка.
Инвестирането в реални активи се счита за производна функция на финансовите инвестиции, а интензитетът на последните символизира цялостното състояние на стопанската конюнктура. Подобна позиция може да намери свои аргументи от макроикономически позиции, но в рамките на отделните фирми е безполезно, дори е безсмислено да се отдават предпочитания на финансовите или реалните инвестиции.
Източник: forex-factor.com

В тази статия ще стане дума за мебелите за баня. И като казваме мебели, не си представяйте някакви маси, дивани, легла и т.н. Тук говорим за банята и става дума за мивки с шкафове, огледала, лавици, вани, тоалетни чинии и други. С какво да се съобразим при покупката?
Банята е едно от помещенията, което най-често променяме в нашия дом. Имайки предвид влагата там и че повечето мебели са дървени, то трябва да внимаваме какво купуваме и как го експлоатираме. Когато избираме мебели за банята, трябва да се съобразим със следните неща.
Да вземем такива мебели, които отговарят на дизайна на банята. Както и да изберем най-добрия материал. На пазара има доста продукти, които имитират дърво и са без защита от вода и влага. Не се подлъгвайте по ниската цена, защото след време ще съжалявате за покупката. Изберете само мебели от водоустойчиви материали или ПВЦ.
Също е добре да гледате дали има гланц по чекмеджета, шкафове, врати. Дали те са лакирани с хубави лакове. Това ще ви даде гаранция, че няма да се напукат от влагата. Ако по повърхността на мебелите забележите PVC фолио, трябва да знаете, че това не е най-удачния начин за предпазване в банята. Като мине време, ще се получат пукнатини, които не могат да се оправят. Най-добрите са мебелите, които издържат на влага. Те може да са малко по-скъпи, но такава инвестиция си струва парите.
Друг момент в банята е конденза, който може да се види най-често в задната част на мебелите. Трябва да прецените разстоянието между мебелите и стената, където ги поставяте, защото оттам идват проблемите. Дори и най-малките елементи могат да станат голям проблем.
Преди всяка покупка за банята се съветвайте със специалисти. Не се срамувайте да задавате въпроси от типа – „От какви материали са произведени мебелите“? Също – „Имат ли гаранция и за какъв период“?
Избягвайте да купувате прекалено евтини мебели, защото това не е добра инвестиция в дългосрочен аспект. След време може да се образува мухъл или да се подуят. Когато избирате продукт, изберете по-качествения. Това значи по-малко проблеми в бъдеще.
Източник: https://www.keramo-bg.com