Category: Uncategorized

Четири дълги заседания на Консултативния съвет към Комисията за финансов надзор преминаха единствено в обсъждане на новите такси, предлагани от КФН. В крайна сметка дружествата бяха натоварени средно с още 50% върху плащаните досега ставки. Вариантът за това увеличение беше представен от КФН пред браншовите организации и членовете на Консултативния съвет на 18 януари 2011 г. и в голяма степен бе съобразен с предложенията, направени от бизнеса.
Браншовите организации подкрепиха проекта с пълен консенсус и изпратиха писма до председателя на КФН. Според тях новият "ценоразпис" съответства на обективно съществуващата ситуация на финансовите пазари. Така се сложи край на нескончаемите спорове, последвали първия вариант за таксите на КФН, който стресира инвестиционната общност с предложението за двойното им увеличение (100%).
Причините за предстоящото увеличаване на таксите са няколко. Освен че не са актуализирани от създаването на надзорната институция, те са и най-ниските в цяла Европа. В новото предложение актуализацията на цените догонва и натрупаната от 2003 г. инфлация. Другата причина за повишението е гласуваният бюджет на КФН за 2011 г., който в сравнение с предишни години е по-малък. Предстоящите разходи на комисията за 2011-а се увеличават и заради задължителния членски внос, който тя трябва да направи в новите надзорни институции в ЕС, които започват да функционират от януари 2011 година. В тази връзка предстоят и промени в структурата на нашата комисия, които също ще погълнат определена сума. Въпреки това държавната субсидия за регулатора, тази година не беше увеличена и остава като миналогодишната – 5.36 млн. лева.
Реално държавата предлага на комисията доста по-малко пари за 2011 г., защото от тези 5.36 млн. лв. трябва да бъдат извадени 1.3 млн. лв. за такси, дължими като членски внос в международните организации на ЕС, и 1.257 млн. лв. за Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, която се финансира чрез бюджета на КФН. В тези суми са и средствата, необходими за изпълнение на новите изисквания на Евросъюза. А именно за изграждането на звена за системен риск, за привеждане на законодателството в съответствие с европейските изисквания, както и за създаване на изключително важното звено за защита интересите на потребителите. Ако към това се прибави и наемът на помещенията, обитавани от комисията, който е близо 800 000 лв. годишно, от държавната субсидия за 2011 г. остават около 2 млн. лева.
Оттам нататък държавата, която е отговорна за стабилността на небанковия финансов сектор и надзора над него, оставя КФН на самоиздръжка – колкото собствени приходи от такси, глоби и от наказателни постановления събере, с толкова да финансира дейността си,
Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, е непоколебим в мнението си, че надзорната институция не трябва да разчита на издръжка от глоби, защото целта на регулатора не е да глобява, а да създаде ясни правила, които да се спазват от играчите на пазара.

Размириците и насилието в Северна Африка и обединяването на държавите от ЕС около единна стратегия за действие и подход към конфликтите бяха основните теми, обсъдени на среща на външните министри на страните членки и върховния представител на общността за външната политика и сигурността Катрин Аштън.
Министрите изслушаха доклада на Аштън за положението в Египет и Тунис, а по-късно баронесата обяви и общата позиция на Евросъюза за незабавно прекратяване на репресиите на властите в размирните държави и за разрешаване на достъпа до комуникационни технологии – интернет и мобилни телефони. В официално изявление европейските институции и страните членки изказаха съболезнованията си на семействата на загиналите.
Друга тема, която доминираше в разговорите, бе Либия. В общо становище бяха осъдени жестокостите на либийското правителство спрямо демонстрантите и се настоява двата лагера, участващи в бунта, да проявят благоразумие, състрадание и да започнат диалог на национално ниво. Либия бе предупредена, че трябва да започне да спазва принципите за свобода на словото и правото на себеизразяване чрез мирни митинги.
Дипломатите се съгласиха, че е необходимо да се помогне на пострадалите държавите от Южното Средиземноморие да предприемат първите стъпки към конструктивно бъдеще за своите народи. В отговор на обвиненията, че ЕС си затваря очите за авторитарните режими, външните министри решиха да обвържат икономическите помощи с повече и по-строги условия за отпускането им. Това, според тях, ще е солидна гаранция, че страните, които получават хуманитарна помощ, наистина ще работят за реформи.
Междувременно председателят на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Филип Майщад заяви, че в рамките на 2011-а -2013-а Европейският съюз има готовност да отпусне заем в размер на 6 млрд. евро за пострадалите от размириците арабски държави Той подчерта, че европейските институции са готови да направят дори "повече от необходимото", за да помогнат на Тунис, Египет и Либия да извършат трудния преход към демократично вътрешно управление. Средствата ще бъдат насочени преди всичко към откриването на работни места и решаването на проблема с бедността и безработицата. Ръководителят на ЕИБ изрази убедеността си, че предоставянето на парична помощ на Средиземноморския регион ще срещне одобрението на Европейската комисия и на страните членки.
След края на срещата си с външните министри Катрин Аштън замина за Египет, за да увери правителството и опозицията, че Европейският съюз подкрепя прехода след оттеглянето на Хосни Мубарак. Във вторник (22 февруари) тя заяви пред журналисти в Кайро, че Европейската общност възнамерява да прекрати преговорите по рамковото търговско споразумение с Либия. Баронесата отново разкритикува остро насилието, упражнявано от властите върху демонстрантите, и призова за възстановяване на мира чрез компромиси от двете страни.

Срещу 5-10 лева можете да "опазите" стъклата на прозорците си от взрив, както и от други злоумишлени действия. Това твърдят хора от застрахователния бранш, като обясняват, че за да бъде "задействано" това обезщетение, предварително трябва да е сключена имуществена застраховка на дома със специални клаузи. Едно условие е в полицата да бъдат записани "имуществени щети, причинени от злоумишлени действия на трети лица". Заедно с това специално трябва да е упоменато "счупване на прозорци", съветват от някои компании.
Това е единственият начин да се стигне до изплащане на обезщетение за подобни щети. Цената обаче варира в големи граници, защото се отчита каква остъклена площ се застрахова. Не се изисква да е установено точно кой е счупил стъклата, достатъчен е фактът, че това е следствие от действия, извършени със зла умисъл.
"Стъкларската" тема стана актуална, след като взривът пред редакцията на в. "Галерия" нанесе сериозни материални щети на невинни хора от околните сгради. Прозорците им бяха изпочупени, а обитателите им – предимно възрастни хора, нямат средства да платят щетите.
Счупен прозорец от взрив е риск, който всеки застраховател може да покрие – стига човек да помисли предварително за това. Щетите от взрив са включени в риска за злоумишлени действия, който е допълнение към застраховката за пожар и природни бедствия.
Като злоумишлени действия се третират не само избухването на взривни вещества. Може да е хвърлен камък или примерно крадец с удар да разбие вратата или прозореца. Всичко това е злоумишлено действие, обясни Данчо Данчев, заместник-председател на Асоциацията на българските застрахователи.
Застраховката срещу злоумишлени действия е различна от тази срещу тероризъм. Но и двете се считат за доста екзотични и хората рядко прибягват до тях. Обикновено при отпускане на ипотечен кредит банките изискват от клиентите си да застраховат жилището срещу пожар, срещу природни бедствия, земетресения и злоумишлени действия. В противен случай има голям риск те самите да покриват евентуални щети.

Строителството на метрото в София ще "глътне" още близо половин млрд. лв. от бюджета на оперативната програма "Транспорт", след като през седмицата беше подписан договор между заместник-министъра на транспорта Ивайло Московски и шефа на общинската фирма "Метрополитен" Стоян Братоев. Парите ще бъдат прехвърлени от приоритетна ос 1 – изграждане на железопътна инфраструктура, и от приоритетна ос 2 – развитие на пътната инфраструктура. В случая държавата ще пренасочи средствата, предвидени за други инфраструктурни проекти, чието изпълнение не върви, към метрото, което е в по-напреднала фаза, за да не ги загуби. Решението бе взето в края на януари от Министерския съвет, но Брюксел все още не е одобрил схемата.
Разширяването на подземната железница в столицата днес е единственият проект, който реално е получил пари от програма "Транспорт", тъй като плащанията за магистрала "Тракия" все още не са започнали. Става дума за над 230 млн. лв., отишли за изграждането на участъка от надлез "Надежда" до бул. "Черни връх". Одобреното сега финансиране ще се използва за довършването на т.нар. втори етап на този проект, който включва участъка от кв. "Обеля" до пътен възел "Надежда", и продължението на първата линия от кв. "Младост 1" до бул. "Цариградско шосе". Строителството на този етап започна със заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 105 млн. евро и голяма част от трасето вече е готово. Остава обаче да бъдат изградени четирите метростанции в първия участък плюс буферният паркинг под бул. "Ломско шосе", както и другите две метростанции от втория участък и големият подземен паркинг под бул. "Цариградско шосе", където ще могат да спират около 2000 автомобила.
Освен за строителство, около 200 млн. лв. ще бъдат използвани и за закупуването на необходимите метровлакове, които ще обслужват целия втори диаметър на подземната железница. Кандидати за участие в конкурсната процедура за доставката на 18-те влакчета са испанската "Каф" и руската "Метровагонмаш", чиито влакове в момента обслужват първата линия на метрото.
Междувременно кметът на София, Йорданка Фандъкова обеща до септември да е готов основният ремонт на бул. "Ломско шосе" и на участъка от бул. "Черни връх" между бул. "България" и бул. "Джеймс Баучер", които сега са разкопани заради строителството. Мотрисите от кв. "Надежда" до центъра обаче ще тръгнат най-рано през втората половина на 2012-а, тъй като след приключване на изкопните работи предстоят редица дейности по оборудването на тунелите.

Все по-малко са желаещите да рискуват и да отворят магазин извън широкия център на Пловдив, а там цените на наемите са и най-високи. На главната улица при слабо предлагане средната стойност на квадратен метър е 10 евро на месец, докато на "Брезовско шосе" пада до 4 евро. Прави впечатление и фактът, че в някои търговски центрове наемите са на много ниско ниво – 4.4.5 евро на квадрат, при условие че само преди две-три години именно в тях бяха регистрирани рекордни нива.
Най-високи днес са наемите в новопостроени луксозни сгради в центъра на града. Те варират от 15 до 18 евро на квадрат, но с редица екстри като дизайнерско обзавеждане по избор на наемателя, договори за кратки (една-две години) срокове, обща климатична система, осигуряваща минимални разходи за отопление и охлаждане.
С увеличаване на предлаганите площи наемите намаляват, твърдят още брокерите. Според тях нива от 2.50-2.80 евро на квадрат са постижими при помещения от над 150 кв. м, но те са слабо търсени.
Ако оборотите на търговските обекти не се увеличат в следващите няколко месеца, е възможно да се стигне до освобождаване на по-неефективните и ново понижение на наемните нива. Навлизането на големите вериги супермаркети силно повлия на по-малките квартални магазинчета и това доведе до фалити и освобождаване на такива помещения. Единствено при хранителните стоки и плод-зеленчука има все още шанс да оцелеят в условията на силна конкуренция, особено ако помещенията им са собственост на търговеца.

Международната рейтингова агенция "Мудис инвестърс сървис" понижи на 24 февруари кредитната оценка на Кипър с две нива – от "Аа3" на "А2" със стабилна перспектива. Основанията за преоценката са "гръцката зараза" и продължаващите фискални проблеми на острова.
Експертите на "Мудис" посочват, че "ангажиментите на кипърските банки към Гърция са значителни". И макар коефициентите за капиталова адекватност и равнищата на ликвидност на трите най-големи кредитор на Кипър да са задоволителни, почти 40% от общия размер на отпуснатите от тях заеми са към Гърция.
Високите разходи на правителството на гръцката част на разделения остров, където заплатите на държавните чиновници и социалните осигуровки представляват над две трети от бюджета, предполагат, че съкращения на дефицита и на държавния дълг са трудно постижими. И при все че кабинетът на Кипър е доказал, че може да увеличава приходите, ръстът на трудовите възнаграждения и на социалните трансфери вероятно ще надхвърли повишените постъпления, предупреждават от "Мудис".
Кипърската централна банка периодично "ръчка" правителството да коригира фискалните дисбаланси, за да запази доверието на инвеститорите и да предотврати нови понижения на рейтинга на държавния дълг. Финансовият министър Харилаос Ставракис очаква 1.5% ръст на БВП през тази година срещу близо 0.7% през миналата. Бюджетният дефицит трябва да се понижи до 4% от БВП през 2011-а след 6% през 2010-а.
Кипър продължава битката за възстановяване от рецесията, предизвикана от колапса на сектора на недвижимите имоти и намаляващата конкурентна мощ на туристическия бранш, качили безработицата до рекордните 7 процента. Международният валутен фонд пък призова миналия месец за структурни реформи, целящи овладяване на ръста на заплатите, както и за реформиране на пенсионната система.

Природните стихии пак ще ни сварят неподготвени. Едва ли има нужда да припомняме как миналата година, в средата на февруари от дъждове, обилно снеготопоне и преливане на водоеми десетки хиляди декари площи, засети с есенници, останаха под водата, стотици къщи и обществени сгради бяха наводнени, асфалтови пътища бяха разрушени, помпени станции излязоха от строя… Все неща, които ни сполетяват не толкова заради лошите атмосферни условия, колкото заради лошо планираните и неизпълнени докрай превантивни мерки.

След като природата приключи с разрушителната си дейност, сценарият е познат. Кметове, земеделски стопани и собственици на недвижими имоти започват да се тюхкат и да кършат ръце, че не могат да се справят сами с последиците. И впиват поглед в държавата с надежда за помощ. За пореден път вместо да се потърси сметка от онези, които не са си свършили работата, и от онези, които не са направили минимален разход, за да се застраховат, всички се втурнаха да питат как управляващите ще помогнат на пострадалите. Сякаш държавата е длъжна всеки път да бърка в кесията, пълнена от данъкоплатците, за да плаща за нечие нехайство!

Лошото е, че заради слабата инициатива на управляващите да решат този проблем и гражданските организации, които имаха идеи за създаване на програми за управление на катастрофични рискове, напоследък притихнаха. Преди време например Асоциацията на българските застрахователи излезе с предложение притежателите на недвижими имоти по закон всяка година да плащат на хазната по 1 промил от данъчната стойност на собствеността си, а събраните средства да бъдат използвани за покриване на щети от земетресение и наводнение.

Друг проект дойде от Инициативата за национална програма за управление на катастрофични рискове. Според него трябваше да се създаде Катастрофичен застрахователен пул и да се въведе задължителна имуществена застраховка срещу природни бедствия, каквито са земетресенията, свличането на земни маси и наводненията. По-късно изпълнителният директор на инициативата и експерт към Световната банка Румен Гълъбинов предложи България да се включи в регионална структура, създадена специално с такава цел. Идеята бе националните застрахователни дружества да предлагат имуществени полици с включено покритие на катастрофични рискове, а събраните средства да отиват в пул, който да се управлява от регистрирана в Швейцария мениджърска компания. Оттам рискът щял да се прехвърля към частни презастрахователи.

И предишното правителство симулираше някаква дейност по решаването на този проблем, но единственото, което роди, бе междуведомствената комисия, ръководена от червения депутат Венелин Узунов, и бе полвинчатата идея след катастрофично събитие държавата да подпомага пострадалите само ако имотите им имат застраховка.

По една или друга причина обаче всички тези предложения останаха да висят във въздуха. Идеята застраховките да са задължителни например не бе възприета, защото според предишното правителство това е прикрит налог. Освен това експертите в тази област изтъкнаха, че не е възможно човек да бъде задължен да прави едно или друго, след като не са намесени интересите на трето лице. Не е маловажен и фактът, че както се установи в голяма част от случаите на земетресение или наводнение, са засегнати сгради, които не са построени в съответствие с нормите и стандартите или не са поддържани според тях. И дори да имат задължителна застраховка, на собствениците им вероятно няма да бъде изплатен нито лев обезщетение. Пък и ако бъде въведено задължително плащане, трябва да се помисли за социалнослабите, които трудно биха платили премията.

Предложението за участие в регионален пул пък мнозина от застрахователите атакуваха с довода, че няма логика български пари да се изнасят в чужбина. Освен това към подобна стъпка обикновено прибягват страни, в които застрахователните компании не са склонни да поемат такъв риск. А случаят с България не е сред тях. Доказателство за това е слабото разпространение на имуществените застраховки. По данни на Комисията за финансов надзор от лятото на 2009 г., макар всички дружества на пазара да предлагат полици, обезпечаващи имуществото срещу катастрофични рискове (някои са ги включили в стандартното покритие на "Пожар и имущество", при други се изисква заплащане на допълнителна премия), само 373 хил., или 10.1% жилища са застраховани срещу наводнение, а 313 хил. сгради, или 8.5% – срещу земетресение. При това е малко пресилено да се каже, че цената е непосилна за джоба на обикновения потребител. Годишната премия в най-земетръсните зони рядко надхвърля 150 лв., а срещу нея застрахователят носи отговорност за хиляди левове. Заради сравнително ниската щетимост компаниите на драго сърце сключват този вид застраховки, често при преференциални условия. Само че много малко хора осъзнават необходимостта от тази покупка. И това бе доказано и остава непроменена нагласа при всички бедствия през последните петнайсет години.

Нещата не са много по-различни и при земеделските застраховки. Официална статистика и тук липсва, но по данни на застрахователите едва ли повече от 15-20% от площите са защитени срещу различни рискове. В този дял обикновено попадат земите на едрите селски стопани и на получателите на субсидии. С други думи, незащитени пак са дребните стопани, които най-трудно биха се съвзели, ако градушка или наводнение унищожи реколтата им.

От всичко казано дотук излиза, че сякаш изход от този порочен кръг няма. Предложените схеми все нещо не пасват на спецификата на българското стопанство. Като се замисли човек обаче, развръзката може да тръгне и от нещо много по-просто. Като например по-стриктен контрол за застраховка на публичните сгради, които по традиция се обезпечават на много по-ниски от реалните стойности. Или пък въвеждането на облекчения при имуществените налози, ако собственикът си е направил застраховка… 

Жените, особено по-младите, трябва да плащат повече за "Гражданска отговорност", твърдят някои застрахователни компании. Причината е, че представителките на нежния пол имат по-артистично мислене от мъжете, те са по-емоционални, по-лесно се стресират и изпадат в паника. Те са по-опасни на пътя и затова автозастраховките за тях трябва да са по-скъпи, коментират от бранша. Според наши източници, скоро в законодателството ще бъде въведена диференциация цените по… пол.
В момента в застрахователните дружества у нас обсъждат компонентите и характеристиките на системата "бонус-малус", но все още няма единно мнение. Полът критерий в системата "бонус-малус" е дискусионен и в целия Европейски съюз.
На 1 март Съдът на Европейските общности трябва да се произнесе по запитването дали застрахователните премии могат да зависят от пола. Ако институцията прецени, че такава практика съдържа дискриминационен елемент, тя трябва да бъде забранена.
В момента младите жени в Европа плащат значително по-ниски премии за автомобилните си застраховки, отколкото мъжете. Във Великобритания например жените на възраст от 17 до 22 години плащат средно по 1682 паунда за годишна автомобилна застраховка, а на мъжете от същата възрастова група тя им струва 2750 паунда.
Според статистиката в Европа през първите три години от шофьорския си стаж мъжете са 25 пъти по-склонни да извършват нарушения на пътните правила, отколкото връстничките им. А новобранците шофьори участват в катастрофи, отколкото колежките им 10 пъти по-често.
Въпреки забраната за определяне на премийните вноски в зависимост от пола, много собственички на моторни превозни средства в Европа плащат по-ниски цени за застраховките си, отколкото представителите на силния пол. Това тяхно предимство още през миналата година беше поставено под въпрос. Генералният адвокат от Европейския съд Джулиън Кокот заяви, че съществуващата в момента практика е "юридически неуместна". И в момента европейските закони забраняват да се взема предвид полът при определяне на цените, но ако рискът е изчислен по точни статистически данни, тази вратичка им дава възможност да заобиколят нормативната рамка. Затова в много държави на Стария континент задължителната полица все пак е по-евтина за нежния пол, тъй като статистиката доказвала, че жените са по-внимателни водачи от мъжете.
Така че, ако се забрани "таксуването" по пол в застраховането, младите жени шофьори в Европа ще бъдат потърпевши.

Срокът на застраховката "Обща гражданска отговорност" на АЕЦ "Козлодуй" се удължава с още една година, съобщиха от енергийното министерство. Застраховката покрива отговорността на АЕЦ "Козлодуй" към трети лица за евентуална ядрена вреда. От радиацията всъщност ни "пази" "Български национален застрахователен ядрен пул" (БНЗЯП). Договорът между него и ядрената централа е от 2002 г. и се актуализира всяка година. Гражданското дружество БНЗЯП е създадено през 2001 г. от 11 български застрахователни дружества.
Според Виенската конвенция за гражданска отговорност при ядрена вреда, експлоатиращият ядрената инсталация е длъжен да поддържа застраховка или друга финансова гаранция, която покрива неговата отговорност в такъв размер, вид и условия, каквито са определени от държавата, в която се намира инсталацията. Сключването на застрахователни договори за ядрен риск чрез национални застрахователни пулове е обичайна практика в повечето европейски държави, които обединяват компенсирането на отговорността за ядрена вреда.

Ръководството на фондовата борса на Южна Корея глоби на 11 ноември 2010-а местното поделение на "Дойче банк" – "Дойче сикюритис Кореа", с рекордните 1 млрд. вони (887 хил. щ. долара) заради нарушение на борсовите правила. В резултат на безотговорното поведение на германския банков лидер и на настъпилия смут пазарната оценка на тържището "олекнала" с 26 млрд. щ. долара. Досега най-високата глоба, налагана тук, е била 250 млн. вони на "Кивуум сикюритис" през 2009-а, информира Чо Байюнг, говорител на тържището.
По същия повод няколко дни по-рано финансовите контролни органи в Южна Корея наложиха на местното поделение на "Дойче банк" най-тежкото наказание, прилагано към фирма за ценни книжа в цялата история на страната. Германците няма да имат право да търгуват акции и деривативи за собствена сметка в азиатската държава за период от шест месеца, обяви на 23 февруари Комисията за финансови услуги. Надзорът ще поиска още прокуратурата да разследва петима служители на немския кредитор.
Провинението на персонала на "Дойче банк" се състои в това, че е предприел конспиративни действия за манипулиране на пазара, като е продал акции на обща стойност 2.44 трлн. вони в последната минута на борсовата търговска сесия на 11 ноември 2010-а, информира на 23 февруари Комисията за финансови услуги. Целта е била да се реализира печалба от сключени предварително "спекулативни" сделки с финансови производни. В резултат в същия ден поделенията на германския кредитор са спечелили по нечестен начин 45 млн. вони, допълват надзорниците. Сривът на базовия борсов индекс на Южна Корея Kospi през последната минута на борсовата търговия на 11 ноември 2010-а принудил контролните органи да ограничат броя на контрактите с деривативи по акции, които инвеститорите могат да държат.
Официални представители на южнокорейската фондова борса са установили, че спадът на Kospi е предизвикан от "програмна" продажба. Проверката на поделенията на "Дойче банк" в Сеул и в Хонконг по случая е започнала, след като финансовият надзорник е идентифицирал ордери за продажба за около 1.6 трлн. вони през южнокорейската брокерска фирма. Борсовото ръководство е поискало от "Дойче сикюритис Кореа" да уволни или да отстрани от длъжност един служител, без да цитира името му.
На "Дойче сикюритис Кореа" се падат 1.8% от общата пазарна оценка на регистрираните в Kospi акции през миналата година. В поделението работят 118 служители, а през деветте месеца – от 1 април до 31 декември 2010-а печалбата от дейността му е била 26.9 млрд. вони, по фирмени данни, публикувани на 14 февруари. Предишната година брокерската фирма е имала 32.2 млрд. вони годишна печалба.