Седях в стаята и се чудех, да седна да уча за изпита ми утре или пък да отида в кухнята и да се възползвам от топлото време и плодовете които предоставя този сезон от годината. Тогава ме озари най-логичната идея. Намъкнах се в едни спортни панталонки, хвърлих на гърба си тениска в подходящ жълт цвят отиваща си на памучните ми сиви къси гащи, обух си предварително измитите бели маратонки със синя капка и поех по пътя на удоволствието, а именно 10 етажа по-надолу. Изминах едно определено разстояние от точка А до точка В със скорост от около 50км/ч. което ще рече, че точно след 40мин. от тръгването ми от точка А вече се намирах в точка В. Там освен черната грубовата точка имаше една сива продълговата стрела. Бях оцелил комбинацията от дрехи защото се откроявах на фона на бялата кожа, само не бях сигурен дали съм оцелил спортния типаж, погледнах и видях, че определено има спортни амбиции с изключващите се подпомагащи системи и бях изключително доволен, че поне ведъж в живота си не съм сбъркал и не съм отишъл на опера с екипа си от баскетболните ми години.
Може би някои от вас се объркаха и не знаят къде, кога, как и защо се намирам, но мисля, че най-важният въпрос е с „какво“ съм някъде си. Отговорът е изключително приятен за мен, моето семейство и най-вече за „разбиращата“ ми 80 годишна баба, затова няма да изтривам копчетата на клавиетурата си повече и ще ви приветствам с добре дошли, на едно пътуване с Mercedes S 55 AMG. За хората които имат нотка колебание, прави сте, това е старият модел W220 и точно този екземпляр беше произведен 2001г. Което ще рече, че разполага с 5.4 V8 двигател, че кое му е интересното нали? Ако обичате ускорението, то тук е като на излитащ Jumbo Jet. За приятното и правилно разбиване на сивото ви вещество са подсигурени 530 Nm, а 360 к.с. ви осигуряват сигурното пристигане от точка В до точка, всъщност до която си точка поискате, стига до там да има бензиностанции. Това е сериозна статия затова ще се задоволя само с лекият ми намек за това колко захранваща енергия се изразходва от този агрегат и ще продължа с бодра крачка напред.
След като се срещнахме, премерихме и сприятелихме, бях оставен на нещо като „Инструктаж за безопасна работа“ сещате се, все едно сте в 4ти клас и имате час по Труд и техника. Госпожата седи и ви обяснява как трябва да внимавате да не си зашиете гоблена за крака, да не си направите кръстосан бод на палеца и задължително да не оставяте отпечатък на челото си от чука, а вие седите и си мислите кога ще ми се отдаде възможност да пробвам поне едно от тези неща и как изобщо им идват толкова добри идеи на големите. Е нещо подобно беше и в моята глава, бях там, слушах изключително примерно, а вече си мислех как половината от забранените неща съм ги направил и правя неща за който никой не се е сетил да ме предупреди, а има защо.
Както й да е, това е една моя тъмна страна от иначе хрисимата ми душа, затова ще премина директно към заемането ми на пилотското, ъъъ шофьорското място, все пак и мама чете (може би). Да седиш отзад и да те возят в тази кола е прекрасно, но ако имаш повече бензин от колкото кръв във вените си, определено ще ти е приятно, но някак си некомфортно, не заради двузоновият климатроник или невероятно ергономичните седалки, а заради мисълта, че някой друг се наслаждава от шофирането. Затова седалката зад обрача на който гордо седи „мерника“, е изключително приятна и ободряваща позиция. Таблото е ясно и четливо, наистина много четливо, дори и при 220км/ч. Не е разпиляно, няма и излишни неща като температура на морската вода, сеизмична дейност и подобни полезни, но ненужни приложения. Навигацията е приятна, но честно казано не виждам кога можеш да я ползваш, освен ако не си спрял и не си 100% сигурен в това. Климатроникът се грижи за всичко, топло, студено, ляво, дясно, познато ни е вече, никой не се впечатлява от това. Радиото май звучеше добре, но то добре си звучеше и в Tipo-то на баща ми с разликата, че там нямахме V8 под капака, така че не помислих да му обръщам внимание, затова го намалих достатъчно, за да знам че е спряло.
Потеглянето с тази кола не е лесна задача, тъй като с природата се уважаваме изключително много, тя ми беше подсигурила много лек слой от вода, а понеже с общината не сме особени приятели, тя ми беше подсигурила не особено лек слой прах, който с приятната комбинация от разхлаждащия дъжд беше образувал нещо от сорта на грес. С ясната идея, че под задните ми задвижващи колела с размер гуми 275/40YR18 е изключително хлъзгаво, аз реших, че ще тръгна като уравновесен, възпитан младеж и приложих усилие от около 5N върху педала на газта, очаквайки, че бавно, но славно ще отлепя от застопорената си позиция и ще се включа в движението, изключително галантно, заедно с помощта на включеният ми мигач. За съжаление, съдбата явно не беше не моето мнение, защото усетих, че гумите започнаха да се движат, но също така усетих и как бях на същото място на което когато те не се движеха, с разликата, че сега се насъбра тълпа от недоволни хора, ясно изразяващи с гримасите по лицето си, осъдителните присъди, че съм поредният келеш. След като вече бях загубил битката за достойнството си и бях съумял с помощта на стабилизиращата програма да редуцираме мощта, успях с ясно отчетлив, буботещ и хриптящ звук да се включа в движението. Да си призная честно, този момент беше незабравим. Като за начало реших да проверя спирачките, все пак тежа към 2 тона заедно с колата и мога да достигна до голяма скорост, доста бързо, за придобиване на по-ясна представа, колата ускорява до 100 км/ч. за 6 секунди, прилично! Уверих се, че няма опит за саботаж и реших, че сега е моментът да покажа, че съм слушал през цялото време на инструктажа и знам точно кои неща не е много желателно да се правят. Отпуснах тежестта върху десния си крак, съвсем неволно, но все пак плавно защото беше мокро, но уви това отново не помогна и тогава съвсем неволно и инстиктивно вече се борех за място в две ленти от платното. Забелязах, че когато 5 метровият крайцер започна да се движи на страни и заемаше двойно повече място, на таблото отново започна да мига удивителната, както и когато потеглях, явно проблема идваше от нея… Като я споменах се сетих да отбележа и то с особено въодушевление, че стабилизиращата система на този Mercedes е брилянтна. В момента в който се движех настрани, не усетих нежелана и досадна намеса от системата, като например отнемане на газта и куп други шмекерии, тоест тя не полагаше никакви усилия да ми развали удоволствието, беше на моя страна, усещах я, но не се намесваше по безпардонен начин. След като контрирах и отпуснах газта, връщайки се в моята си лента, усетих едно фино донагласяване от системата и това беше всичко, нито повече нито по-малко. Вторият ми опит за ускорение, също не беше сполучлив, но този път смених посоката на плъзгане. Колата работеше за мен, слушаше ме и ми се подчиняваше, правеше това което аз искам, не това което са й наредили от далечния офис на AMG. Бяхме аз и тя, беше прекрасно! Третият ми опит вече беше успешен и летях право напред, колата ръмжеше, сякаш стадо бизони ме гонеше. Усещах буботенето и тътена от прииждащото стадо, вътре в мен. Мъчиш се да избягаш и колкото повече я натискаш и пришпорваш, толкова по-отчетливо ги чуваш и усещаш. Шофирането на колата е истинско удоволствие, но това да чуваш как големия V8 двигател поема всяка своя глътка въздух, как навлиза в цилиндрите и след това се ускорява обратно към атмосферата, е просто оргазъм за ушите. Невероятно изпълнение за всички сетива! Шофирането на този автомобил макар и на годинки вече, беше изключително зареждащо и приятно.
Тъй като съм свикнал от приказките който четях едно време, в края да има поука или извод, затова ще кажа следното.
Според мен краят на света е пълна измишльотина и Маите са ни завидели. Успели са да отскочат до бъдещето, където са видели какви невероятни коли правят от AMG и са решили да ни приложат психо атака, но номерът няма да мине.
Колкото до колата няма да ви казвам как трябва да си я купите защото все пак е 10 годишна, но ако сте я заглеждали и сте се чудили за евентуално покупка, няма да сбъркате, това е кола с характер. Създадена е в златната среда, във време в което технологиите навлизат изключително в колите, но все още се разчита и на задкормилното устройство. Не е нужно да сте завършили специалност Информатика, или да сте превъртали рубикуп за да я карате, нужно е да имате усет и едно специално чувство когато зърнете такъв автомобил за да се насладите на това което ви предоставя тази кола.
Не трябва дори и да я харесвате на външен вид, просто това е върховата машина под купчина приятно подредени ламарини, украсени с различни цветове. После кажете, че външният вид е всичко, без характер тази кола щеше да е поредното возило на пътя.
