Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител или на неговите наследници обезщетение.
Какъв е размера на дължимото обезщетение и как се определя то, ще разгледаме в настоящата статия. Ето един разказ на управител на дружество, написан по реален случай от практиката:
„Е“ ЕООД е дружество чийто предмета на дейност е ремонт на тежкотоварни превозни средства. През 2016 г., при ремонт на превозно средство, настъпи инцидент, в резултат на който дългогодишен служтел в дружеството П.А.К. почина.
С разпореждане на НОИ, злополуката бе призната за трудова. Края на 2016 г., наследниците на починалият служител – неговата съпруга и синът му, предявиха съдебна претенция срещу дружеството, с която претендираха да им се заплати сума от по 200 000 лв. за всеки от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на П.А.К., ведно с лихва от датата на инцидента до окончателното издължаване на сумата.
След няколко правни консултации с кантори относно правата на дружеството, решихме да потърсим второ мнение. След препоръка се консултирахме с Адвокатска кантора „Иванчов и партньори“. Адвокатите от кантората ни обясниха, че действително по закон дружеството дължи плащане на обезщетение на наследниците, но претендираният размер е силно завишен.
Казаха ни още, че размера на обезщетението се определя от съда по справедливост, като от значение са конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, съпътстващите физически болки и други страдания на починалото лице, тяхната сила, интензитет и продължителност, възрастта на наследниците към датата на инцидента, родствените, емоционални отношения и близостта между тях, отражението върху психиката на наследниците и начина им на живот. Обяснено ни бе, че във всички случаи, не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалите, а като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането.
Правистите от Адвокатска кантора „Иванчов и партньори“ ни посъветваха да проучим какви са били отношенията межди починалият и съпругата му, както и тези между починалият и синът му – дали са били в близки емоционални отношения, живеели ли са заедно в едно домакинство, грижите които са полагали един за друг, страданията които смъртта е причинила на неговите близки и т. н.
Адвокатите ни разясниха, че по делото може да твърдим и докажем, че починалият служител е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е проявил груба небрежност при изпълнение на работата. Разясниха ни, че предвид това, че наследниците са получили застрахователно обезщетение по задължителната застраховка ,,Трудова злополука“, която е сключил работодателя, ще претендираме сумата която дружеството бъде осъдено да заплати, да бъде намалена с полученото застрахователно обезщетение.
От служители в дружеството които бяха в близки отношения с П.А.К. преди смъртта му, разбрахме, че П.А.К. не е живял през последните година със съпругата си и със синът им. Същите са го оставили поради неразбирателство, а синът му дори публично се отричал от баща си. Отношенията им били изключително влошени, като всякаква емоционална и физическа близост между тях била тотално прекъсната.
По делото се проведоха няколо съдебни заседания. По делото разпитахме няколко служители в дружеството които доказаха лошите отношения между П.А.К. и неговите наследници. Представихме доказателства, че през последните години П.А.К. е имал различен постоянен и настоящ адрес от този на съпругата и синът му. Представихме доказателства за водена между П.А.К. и съпругата му кореспонеденция от която стават ясно влошените им семейни отношения.
Освен горното по делото доказахме, че починалият служител е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е проявил груба небрежност при изпълнение на работата, тъй като при ремонта на превозното средство, П.А.К. бе навлязъл под него без надлежно укрепване на автомобила и на място, което не е специално предназначено за тази цел. Освен това работникът бе нарушил забраната, описана в длъжностната му характеристика, където е забранено изрично „Да се стои или работи под, по или на превозно средство, ако е повдигнато или частично обърнато само с повдигателно съоръжение, когато е закачено само на кука или непосредствено захванато“.
Съда прие, че приноса на работника за настъпване на увреждането при проявена груба небрежност е 50 %. След като изчисли размера на обезщетението го намалени и с полученото застрахователно обезщетение на всеки от наследниците.
Така определеното обезщетение за неимуществени вреди за всеки от наследниците, редуцирано с процента на установения принос на пострадалия за настъпване на уреждането (50 %), както и намалено с размера на полученото от всеки от тях обезщетение по застрахователната полица за задължителната застраховка ,,Трудова злополука", се определи на сумата от по 3 000 лв. за всеки от наследниците.
Благодарим на Адвокатска кантора „Иванчов и партньори“ (Ivanchovandpartners.com), за проявеният професионализъм и лично отношение към казусът ни.
