Author: myinsura

Премии за над 108 млн. лв. са били изплатени на тютюнопроизводителите през миналата година, показват данните от годишния финансов отчет на фонд "Тютюн" за 2009-а. Средствата, изплатени за сортоподдържане, производство и покупка на семена са над 1.4 млн. лева. Според отчета у нас са разсадени над 341 дка от техническата култура, като най-голям процент от тях – 56.8%, се пада на сортова група "Басми". Производителите на този вид тютюн получиха и най-голяма премия за произведен и изкупен тютюн през миналата година – 3.29 за килограм. По 2.13 пък взеха земеделците, които са отглеждали сорта "Каба кулак", а най-малко – по 1.30 за кг прибраха от държавата производителите на "Виржиния" и "Бърлей". За тази цел в хазната бяха заделени общо 116 млн. лева.

Това бяха последните премии за държавно стимулиране на този вид бизнес. Причината за това е общата европейска политика, свързана с намаляването на засетите площи с тютюн, а оттам и на пушенето като цяло.

По данни на Министерството на земеделието и храните регистрираните тютюнопроизводители у нас са над 37 000, като най-голяма част от тях работят в Кърджали, Благоевград, Хасково и Силистра.

Част от премиите през годините обаче така и не стигнаха до реалните си получатели, тъй като фондът бе източван с кухи фактури за производство и продажба на тютюн. В него за три години са раздадени 400 млн. лв. на фирми и тютюнопроизводители без почти никакъв контрол. Разкритията дойдоха преди година от Сметната палата, която е проверявала управлението на фонда от началото на 2005 до края на 2007 година.

Любители и фенове на каяка от цялата страна ще се съберат да премерят сили и да обменят опит на Втория национален събор "Каяк в бързи води – Струма 2010". Събитието ще се проведе от 4 до 6 септември 2010 г. на река Струма, където екстремният спорт може да се практикува целогодишно, а мястото е предпочитано от всеки любител на бързите води. През първия ден състезатели от София, Пловдив, Стара Загора, Елхово, Варна и др. ще премерят сили на изграденото слаломно трасе. Инициативата е за насърчаване на начинаещите, а по-напредналите ще покажат умения на прословутия бързей "Каскадата", който е с най-висока степен на трудност според международната категоризация. И тази година ще участват състезатели с надуваеми двуместни каяци, които набират популярност през последните години. Тези лодки са по-широки и стабилни и могат да се управляват и от по-неопитни хора. Специално внимание ще бъде отделено и на най-малките ентусиасти, които ще премерят сили заедно със своите родители в дисциплината "Фемили". Новото тази година ще е отборната надпревара в дисциплината "Паралелен слалом". Това може би ще е и най-атрактивното състезание по време на събора поради специфичния масов старт на няколко отбора едновременно, като целта е да преминат през всички врати на слаломното трасе. През втория ден ще стартира "Регата Струма" по долната отсечка на реката до гр. Кресна. Самият участък е с ниска категория на трудност и ще даде възможност на любопитните и на всички участници да покарат заедно няколко километра.На третия ден ще има каяк уъркшоп, по време на който ще се проведат различни занимания по интереси – техники, ескимоско обръщане, родео и т.н. Националният събор се организира от Българското каяк общество. Асоциацията е създадена, за да обединява всички привърженици на този вид спорт и през последните години работи усилено за неговото популяризиране и развитие.
 

Американският милиардер и основател на Microsoft Бил Гейтс показа филантропски качества като се опита да реши проблема с глада в света. Той вече инвестира 12 млн. долара за създаването на ново поколение зърнено-житна култура, от която ще може да се приготвя т. нар. суперхрана.
Досега въпросът за недостига на продоволствие в световен мащаб вълнуваше най-вече лидерите на най-бедните държави и организации като ООН. Според статистиката на планетата гладуват около 850 млн. души, а на всеки 30 секунди десет деца умират от недохранване. Тези данни винаги са възмущавали широката общественост. Но този път на сцената се появи Гейтс, което означава, че и бизнесът е забелязал остротата на проблема. А създателят на Microsoft определено е човек, който не би си хвърлил парите на вятъра. Той е сигурен, че скоро непретенциозната "суперхрана" ще му донесе милиарди. Тя наистина е непретенциозна – за основа е избрано зърнено-житното растение сорго, което е близко до просото и е основна култура в Африка и Азия. Изборът е продиктуван от факта, че растението е с изключително висока биологична устойчивост. Единственият проблем при соргото е, че обича водата. Новият вид, който се създава обаче, почти няма да се нуждае от напояване.
Ако проектът на милиардера се окаже успешен, той ще се превърне в истинско спасение за най-бедните държави. Няколко групи учени, финансирани от Гейтс, вече работят с помощта на генното инженерство върху създаването на новия вид сорго. Целта е "суперхраната", която ще се приготвя от него, да съдържа всички витамини и минерали, необходими на човешкия организъм.
Много от начинанията на Бил Гейтс на пръв поглед са изглеждали нереални, а понякога дори налудничави. Но досега нито един проект на гениалния американец не се е провалял. Навремето никой не вярваше, че Microsoft ще се превърне в международна корпорация и че всяко хлапе ще знае името на създателя й.
 

Спасителният фонд на Европейския съюз, който при нужда трябва да помага на най-задлъжнелите държави от общността, вече има пълномощия да продава дългови книжа, след като в късния следобед на 29 юли и италианският парламент одобри създаването му и участието на страната в него. С гласовете на законодателите от Италия Европейският фонд за финансова стабилност (с активи от 440 млрд. евро) получи необходимата законова подкрепа. Така правителствата от еврозоната ще могат да издават национални гаранции за всеки дълг, емитиран от фонда.
Всъщност, базираната в Люксембург институция е двигателят за реализация на спешния пакет от помощи за 750 млрд. евро, който трябва да пребори дълговата криза в общността, тръгнала от Гърция.
Главният изпълнителен директор на Европейския фонд за финансова стабилност Клаус Реглинг заяви в интервю, публикувано във френския всекидневник "Лез еко" на 15 юли, че той ще помага само на националните правителства от еврозоната, но те биха могли да използват парите и за рекапитализиране на банки. Реглинг се надява фондът, чийто облигации ще се използват и за операциите по рефинансиране на Европейската централна банка, да получи максималната кредитна оценка ААА. За да се подсигури най-висок инвестиционен рейтинг, финансовите министри от ЕС одобриха на 8 юни всяка страна да покрива на 120% своя дял от номинала на дадена облигационна емисия. Дяловото участие на отделната държава пък е равно на дела й от капитала на ЕЦБ.

Комисията за финансов надзор (КФН) прие в началото на седмицата на първо четене проект на Наредба за изграждането и поддържането на информационна система за оценка, управление и контрол на риска, в т.ч. за издаване на полици по задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането. С текста се регламентират изискванията към информационните системи на застрахователите и тяхната оперативна съвместимост с информационните системи, регистри и бази данни, създавани и поддържани от Информационния център към Гаранционния фонд. От записаното в документа става ясно, че в срок от три месеца от влизането в сила на наредбата застрахователите трябва да представят в комисията техническите си задания за адаптиране на информационните си системи.

Проектът на наредбата урежда и издаването и отчитането на договорите за задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, договорите за гранична застраховка и сертификатите „Зелена карта". Според експертите от КФН, целта на норматива е да бъде изградена актуална и надеждна база данни за сключените застраховки, както и да се гарантира, че всички застрахователни договори ще бъдат отчитани и то в деня на тяхното подписване. Предстои текстовете да бъдат изпратени за съгласуване със заинтересованите страни и публикувани на интернет страницата на КФН. Чак тогава ще има повече яснота по темата. 

Комисията за финансов надзор (КФН) предлага двойно увеличение на всичките такси, които заплащат поднадзорните й лица, а освен това планира да въведе и нови. Проектът вече е внесен за съгласуване в Министерството на финансите и предстои да отпътува към Министерския съвет. Засегнати са всички – инвестиционни посредници, управляващи дружества, фондове за имоти и вземания, публични компании, борсата, застрахователи и пенсионни компании.
Целта на проекта е догонване на инфлацията, защото таксите не са променяни от 2003 г. насам. С натрупването тя е към 60 на сто, горе-долу с толкова средно се вдигат и таксите, обясниха от КФН. Така надзорния орган бори и недостига в държавната й субсидия, който възлиза на 4.3 млн. лева.
Готвената изненада се подкрепя единствено от Орлин Пенев, председател на Асоциацията на българските застрахователи. Според него КФН си определя таксите сама и няма нужда да ги съгласува с поднадзорните си браншове. Цените на застраховките обаче по-всяка вероятност ще се увеличат.
"Писахме писмо до КФН с идеята да ни представят проекта да го обсъдим, нищо не ни отговориха, когато разбрахме, че е отишъл в МФ, писахме и на тях – пак нищо". Това коментира пред медиите Стоян Тошев, председател на БАЛИП.
Към него се присъедини и Никола Абаджиев, председател на Българската асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (АДДПО). "Досега КФН винаги е спазвала процедурата и предварително е обсъждала с нас проектите си, за първи път това става без нас", каза той.
И двамата смятат, че моментът не е подходящ за подобни актуализации.
"Няма никаква логика да обсъждаме цените си с браншовете", заявиха от надзора.
 

Финансово-кредитният сектор продължава да работи на печалба. Поне по счетоводни документи за един месец от началото май до края на юни 2010-а положителният финансов резултат на банките се е увеличил с около 81 млн. лв. – от 271 млн. на 352 млн. лева. Дотук обаче с добрите новини, тъй като въпросната печалба за юни 2010 е с около 146 млн. лв. по-малко в сравнение с първите шест месеца на 2009-а. Излиза, че положението за една година се е влошило чувствително.
Освен това, според БНБ разходите на банките за провизии, с които те покриват загубите си от необслужвани заеми в края на юни 2010-а са 565.5 млн. лева. Само за един месец те са нараснали с около 80 млн. лева. А в сравнение с юни 2009-а повишението им е с близо 41% , което е доста плашещо, независимо от твърденията на Централната банка, че кредитните институции разполагат с достатъчно ликвидни активи, за да гарантират сигурността на плащанията. Данните за юни показват, че въпросните ликвидни активи (парите, които банките могат да извадят в рамките на три-четири дни), покриват 22.14% от задълженията им. Засега тази ликвидност е напълно достатъчна. Проблемът е, че тя постепенно ще се стопи, ако ситуацията в банковия сектор не се промени. А изгледи за положително развитие в сектора няма. Общият размер на балансовото число на сектора в края на юни е 71 млрд. лева. В сравнение с май, той се е увеличил с близо 700 млн. лева. Това обаче се дължи не на новопривлечени депозити от граждани и фирми, а на най-вече външно финансиране – за 610 млн. лева. При депозитите също няма почти никакво движение. През май общият им размер е бил 45.36 млрд. лв., а месец по-късно – в края на юни, той е 45.26 млрд. лева. Парите на фирмите в кредитните институции логично са се стопили с 317 млн. лева. Този спад е частично компенсиран от продължаващия, но твърде слаб ръст – със 217 млн. лв., на спестяванията на гражданите. През юни кредитите също не са мръднали. Отбелязан е ръст от 120 млн. лв., което е нищо на фона на общия портфейл на банките от 51.45 млрд. лева.

Данните са на БНБ

Любопитна информация за привичките на някои застрахователни компании се появи на на сайта на Комисията за финансов надзор. От бюлетините на надзорната институция става ясно, че че от началото на годината до края на май в управление "Застрахователен надзор" са постъпили 490 жалби от клиенти на застрахователните компании. За сравнение, за същия период на 2009-а те са били 372 броя. Разбира се, най-много от тях са по полицата "Автокаско", следвани от тези по "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Именно по автополиците са издадени и най-голям брой решения за принудителни административни мерки.
От публикуваната информация става ясно още, че най-често компаниите не спазват законоустановените срокове, в които трябва да определят и изплатят обезщетението или мотивирано да откажат да го направят. Лошото в случая е, че КФН няма правомощия да задължи застрахователя да изплати обезщетение, което не е определено със съдебно решение или със споразумение на страните. Не е оторизирана да се произнася и по размера на дължимите суми. Подобни правомощия има само… съда. В момента Емил Атанасов, ресорният заместник-председател на надзорния орган се ограничава с предписанието компанията да се произнесе по заведен иск и да плати обезщетение.
От информацията на сайта на комисията може да се направи извод, че най-често компаниите не спазват законоустановените срокове, в които трябва да определят и изплатят обезщетението или мотивирано да откажат да го направят. Впрочем, както пише на сайта на КФН, тя няма правомощия да задължи застрахователя да изплати обезщетение, което не е определено със съдебно решение или със споразумение на страните. Не е оторизирана да се произнася и по размера на дължимите суми. Това е от компетентността единствено на съда. Вероятно ако не бе така, най-голяма част от работата на "Застрахователен надзор" щеше да е оценява дали размерът на изплатените суми отговаря на претърпените загуби. Сега ресорният заместник-председател се ограничава най-често с предписанието компанията да се произнесе по заведен иск и да плати обезщетение.
На сайтът на КФН има описани редица нарушения. Например, адвокат, в качеството му на пълномощник на наследниците на починали в катастрофа през лятото на 2009 г. две лица, подава жалба в надзорния орган. В нея се твърди, че "Застрахователно дружество Евроинс" не е определило обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Компанията пък заявява, че е определила "предварително" обезщетение от по 2 хил. лв. на всяко от увредените лица. То обаче не е изплатено, защото не са посочени банковите сметки, в които да се преведат парите. Само че според заместник-председателя на КФН определянето и изплащането на "предварително" обезщетение не са регламентирани от закона и то може да бъде разглеждано само като "част от извършените в хода на ликвидацията на щетата действия на застрахователното дружество, но не и като изпълнение на произтичащото от закона задължение". С този мотив Емил Атанасов задължава дружеството да се произнесе по искането за обезщетение.