Земеделците не обичат да се застраховат

Въз основа на застрахователната сума се определя и премията, която заплаща фермерът

10:10, 01 Октомври, 2010
Земеделска застраховка

Винаги и за всичко някой е виновен. Обикновено, когато става дума за пари, обезщетения, бизнес... държавата "обира калая". Примерите не са малко - преди известно време 1150 дка земеделска площ в Смолянско бе ударена от опустошителна градушка. Само в община Неделино пострадаха 135 дка с картофи и 210 декара с тютюн, а 25% от тях бяха напълно унищожени. В Мадан градушката повреди реколтата на площ от 600 дка. Колко точно са щетите така и не бе обявено, но и не е толкова важно в случая... Ясно е, че загубите се равняват на прехраната на хиляди семейства. Ясно е също, че загубите остават за сметка на земеделците, защото стопаните в региона просто нямат навика да застраховат продукцията си.

Подобна констатация едва ли е изненада за някого. От години всеки път, когато я градушка, я наводнение, я друга природна стихия унищожи труда на селските стопани, се вади една и съща статистика. Според данни на хора от бранша, застрахова се продукцията, добита не повече от 15-20% от обработваемите площи у нас. И дори след злощастното лято на 2007-а, когато почти 100% от реколтата бе унищожена и това напомпа инфлацията до рекордни нива, делът на защитените със застрахователни полици насаждения изобщо не се увеличи. Явно у нас хората много вярват и разчитат на късмета си. А ако съдбата им изиграе номер - държавата е виновна, защото е създала тромави и неработещи механизми, защото не плаща субсидии (нищо, че най-голям процент от евро парите отиват именно за земеделие).

Заради тази специфика на народопсихологията ни и за да се избегнат драмите и обвиненията, че управляващите са абдикирали от отговорностите си, редица експерти периодично предлагат земеделските застраховки да станат задължителни. Само че това едва ли ще се случи - много е трудно (и несправедливо) да накараш някого да вложи пари за гарантиране на личното си имущество срещу определени рискове, при положение че неговото погиване не засяга на всяка цена чужди интереси. Вероятно подобна императивна разпоредба е оправдана само когато селският стопанин работи с чужди пари - например когато ползва банков заем или субсидия от Държавен фонд "Земеделие". Мнението на голяма част от застрахователите е, че във всички останали случаи значително по-голям ефект би се постигнал, ако се стимулира доброволното застраховане.

Не случайно в редица страни има механизми, при които държавата поема за своя сметка част от платената от стопанина премия, въвежда преференциални условия по полиците или отпуска помощи само на онези, които са подсигурили чрез полица отглежданите култури срещу капризите на природата.
Добрата новина е, че вече са направени стъпки в тази област. Вече е приета Наредба за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 година. Една от мерките, предвидени в нея, е застраховането на реколтата. При кандидатстване за пари от програмата земеделецът може да получи финансова помощ до 50% или до 80% от застрахователната премия, в зависимост от покритите рискове.
Чрез този механизъм, който ще действа 5 годни застраховането на лозовите насаждения например, поевтинява значително и позволява много повече стопани да покрият рисковете на много по-големи площи. Според специалисти причината за малкият процент застраховани земеделски площи у нас не е ниската застрахователна култура, а ограничените финансови възможности на производителите. Което не е съвсем така, защото родното стопанство не се слави с особено конкурентен производствен цикъл, нито с перфектно качество... Хората от бранша обаче твърдят, че клиенти на застрахователните компании обикновено са по-едрите земевладелци и кооперациите, докато дребните стопани много по-рядко прибягват до техните услуги. Явно ножа трябва да опре до кокала, за да схванат хора, които участваха при усвояване на средствата по мярката "Трайни насаждения" на програма САПАРД, че задължителната за тях земеделска застраховка им носи сигурност и позитивите са много повече от негативите. Застрахователната сума по задължителните полици обикновено е между 1.5 и 2.5 лв. на декар. Затова голяма част от селските стопани дозастраховаха насажденията си до реалната им стойност. Много от тези земеделци продължат и в момента да сключват полици, нищо, че срокът на проектите им вече е изтекъл.

Изчисляването на ефекта за увеличаване на сключените земеделски полици от цитираните два случая - за трайните насаждения по САПАРД и за лозаро-винарския сектор, обаче е доста сложно начинание. Причината е, че никъде не се води самостоятелна статистика на брутния премиен приход и изплатените обезщетения по тях. Тази информация Комисията за финансов надзор публикува заедно със застраховките на имуществото под общото наименование "Пожар и природни бедствия". От друга страна, играчите на този пазар доста ревниво пазят данните за постигнатите резултати в сектора. Така се оказва напълно невъзможно да се направят някакви сериозни заключения за развитието му.
Ясно е, че липсата на прозрачност и обобщена статистика не е от полза нито за различните ведомства и институции, нито за самите застрахователни компании, които могат да станат жертва на измами. Застрахователи разказват за случаи, когато земеделци застраховат части от една и съща нива с определена култура при различни компании и при погиване на част от реколтата заявяват претенции към всички застрахователи. В други случаи неразвити култури се застраховат за много по-високи от реалните им стойности. Класика са измамите, свързани с усвояване на средства по европейски програми. Застрахователите обаче твърдят, че благодарение на специално създадените екипи, които оглеждат по няколко пъти застрахованите блокове, и на ортофото снимките, направени от Министерството на земеделието, хитринките на клиентите им все по-рядко остават незабелязани.

От друга страна, самите компании все по-рядко посягат към нелоялни практики за "кражба" на чужди партньори. Експерти обясняват, че като цяло пазарът вече е разпределен между основните играчи - ЗАД "ДЗИ", ЗАД "Алианц", ЗК "Уника", "Дженерали Застраховане", ЗАД "Виктория Ф.А.Т.А. Иншурънс", "Застрахователно дружество Евроинс", а отскоро в надпреварата са се включили и ЗАД "Армеец", и ЗК "Лев Инс". Освен това условията за сключване на полиците до голяма степен са изравнени и по този начин земеделските производители, които вместо да сравняват оферти, могат да се съсредоточат върху основната си дейност и между другото да изберат кой да е застраховател, като разчитат, че той ще им осигури адекватна подкрепа.
В момента на дневен ред седи въпросът как компаниите да стимулират стимулират повече стопани да закупуват полици, за да бъдат редуцирани случаите на "след дъжд качулка"

Как се определя застрахователната сума по земеделските застраховки?
Единият начин е въз основа на очаквания добив и прогнозните цени на реколтата. Друга част от компаниите определя максималното обезщетение, като вземат за база направените от клиента разходи за обработка на земята, засяване на растенията, опазването им от вредители. Най-често пшеницата, ечемикът, царевицата и рапицата се застраховат за около 50 лв. на дка, лозята - за 300 лв. на дка, а овощните култури и зеленчуците - за 400-500 лв. на дка.
Въз основа на застрахователната сума се определя и премията, която заплаща фермерът. Най-често тя варира между 3 и 10% от максималното обезщетение и зависи от вида на културата, от региона, в който се отглежда, дори от самия стопанин.
Цялата застрахователна сума се изплаща в случай на тотална щета, тоест ако е унищожена цялата продукция. При частично погиване компанията дължи част от нея, съответстваща на процента, с който е намалял добивът. Размерът на обезщетението се определя, след като реколтата е прибрана, тоест когато вече не може да пострада. Застрахованият обикновено си получава парите до 15 дни след определяне на размера на щетата. Ако културата е унищожена в началната й фаза на развитие и може да бъде презасята, се заплаща между 15 и 30% от застрахователната сума.
Въпреки липсата на официална статистика се знае, че основната част от премийния приход по полиците на земеделска продукция идва от застраховките на житни култури. Обикновено те се застраховат срещу всички рискове - градушка, буря, проливен дъжд, измръзване, пожар. Други култури, които също се застраховат често, са слънчогледът, тютюнът, лозята, кориандърът и зеленчуците. Царевицата пък, която е по-малко зависима от капризите на природата, е обект на застраховане по-рядко, и то само когато става дума за скъпи хибриди и предварително уговорено пласиране.
Макар и не чак толкова ясно изразено, покритието на земеделските застраховки има и географски характер. В някои региони от страната стопаните сключват по-често полици, защото там има повече застрахователни събития. Най-рисковите територии са Западна, Северозападна и части от Северна Централна България.
 

Дара Христова