Стикерите си отиват

Има вероятност в близките дни камерите на МВР да започнат да следят дали колите, които се движат по улиците на столицата имат валидна застраховка Гражданска отговорност. Това ще стане, ако в сряда парламентът приеме на второ четене измененията и допълненията в Закона за движението по пътищата, съобщи вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов по време на конференцията "Сигурност и превенции срещу застрахователните измами". По думите му МВР ще може да провери всяка заснета кола за валидна полица.
Обмисля се и вариант да бъдат премахнати стикерите от застраховките "Автокаско". Идеята е, че по този начин ще се намали сортирането и насочването на крадците към автомобили с полица в определена застрахователна компания. Според Цветанов с новата мярка ще се намалят сериозно застрахователните измами, свързани с умишлени кражби на дадени моторни превозни средства. По думите му, голяма част от кражбите се инициират от определени играчи на застрахователния пазар, които умишлено действат съвместно с престъпни групи, за да сринат реномето на свои конкуренти и така да привлекат нови клиенти. "Надявам се, че при формирането на съответните текстове в законовата уредба ще може да се премахнат стикерите от автомобилите и така да се създаде една нормална бизнес среда, в която компаниите да работят единствено на базата на конкуренцията и по-големи портфейли да имат по-добрите дружества", каза още Цветанов. От думите му стана ясно още, че към края на януари ще бъдат готови окончателните предложения за законодателни промени.
От застрахователно дружество "Армеец" обърнаха внимание на липсата на специално законодателство като предпоставка за застрахователните измами у нас. Според Цветанка Крумова, директор на компанията, нормативите у нас не са се променили 1896 г., когато за измама се е предвиждало до 5 години строг тъмничен затвор. Сегашният чл. 213 от Наказателния кодекс, в който са разписани санкциите за застрахователната измама, предвижда до 3 г. затвор и глоба от 100 до 300 лева, посочи тя. От бранша посочиха още, че сериозна предпоставка за измами е липсата на съдебна практика по прилагането на чл. 213, както и трудното събиране на доказателства. В същото време борбата с измамите не представлява приоритет на наказващите органи, категорична беше Крумова.