Що е то задължителна застраховка и има ли тя почва у нас

Не трябва ли повече застраховки да бъдат задължителни?

14:11, 29 Ноември, 2010 0 коментара
Що е то задължителна застраховка и има ли тя почва у нас

Не трябва ли повече застраховки да бъдат задължителни? Например тези за земеделските производители... Или пък по-рисковите имуществени полици... Обикновено подобни въпроси изникват когато капризите на природата придобиват разрушителен характер, но на това хората му казват "след дъжд - качулка". След като редица бедствия се стовариха върху главите на хората преди години (от пожари до наводнения), редица експерти горещо препоръчваха земеделските полици да станат задължителни. Вече дванадесет години пък се спори около това дали имуществените застраховки, покриващи катастрофичните рискове, не трябва да се включат в списъка с тези, които се изискват по закон.

Всъщност подобна идея никак не е лишена от логика, най-малкото защото у нас застрахователната култура е на изключително ниско ниво... Хората нямат навика да се "погрижат" за себе си, какво остава за имуществото си. Доказателство за това има в редица изследвания. Впрочем оказва се, че малкото застраховки, които сключва българинът, са или задължителни по закон, или пък са заслуга на кредитите, които в последните години масово се предлагат в комбинация със застраховка Живот или застраховка Имущество. Реално, няма как да изтеглите ипотечен заем, без жилището да бъде застраховано.
Съвсем естествено обаче, потребителите изобщо не са щастливи от идеите за задължителното застраховане. Твърде малко хора виждат смисъл в това някой да ги принуждава да правят допълнителни разходи от и без това изпразнената семейна касичка. Да не говорим с колко ниско доверие се ползват застрахователните компании...

Представителите на бранша пък спорят, че клаузата за "задължителност" противоречи на пазарните принципи. Да не забравяме и основното правило, че изискуеми по закон са само полиците, които покриват отговорността към трети лица. И в тази графа не попадат нито земеделската продукция, нито личното имущество. Към момента обаче властта мълчи по този казус... Иначе, въвеждането на задължително по закон застраховане изглежда лесен начин да се реши проблемът с безотговорността на българина.
Проблемът е, че не липсват примери за неефективността и на тази мярка. Нека погледнем "Гражданска отговорност" за автомобилистите. Напоследък не остана медия, която да не е предупредила, че при изискване за 90% застраховани коли у нас техният дял е около 80%, което е знак, че трябва да очакваме санкции от Съвета на бюрата - органа, който следи за спазване на правилата в системата "Зелена карта". Интересно какъв би бил резултатът с въвеждането на други задължителни полици, които общността не би следила толкова зорко! Впрочем, оказва се, че освен застраховка Гражданска отговорност в различни закони и подзаконови актове са пръснати около стотина полици, сключването на които е задължително, според разпоредбите на Европейския съюз.
В Наредба № 24 на КФН например е записано, че задължителна е не само "Гражданска отговорност" на автомобилистите, но и "Злополука" на пътниците в обществения транспорт. Затова и всяка година превозвачите сключват договори за сериозни суми с различни компании, които да покрият рисковете на пътниците им. "Столичната компания за градски транспорт" е сключила договор със ЗПАД "Армеец" за застрахователни услуги на стойност 165.4 хил. лева. Другите две общински транспортни компании - "Столичен автотранспорт" ЕАД и "Столичен електротранспорт" ЕАД, пък избраха съответно срещу 200 хил. и 820 хил. лв. ЗПАД "Булстрад" да защитава имуществените и неимуществените интереси на пътниците им. Проверка в Агенцията по обществени поръчки показа, че изискването на Наредбата за задължителното застраховане е спазено от транспортните фирми и в другите областни градове.
В списъка със задължителните застраховки можем да добавим и тези, които покриват живота и здравето на служителите на много от държавните институции и ведомства, които са изложени на риск, докато вършат работата си. Към тях се причисляват горските стражари, които се застраховат за сметка на бюджета на Държавната агенция по горите, служителите на пощенските оператори, инспекторите по риболовен надзор към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, председателят, членовете и служителите на Сметната палата, работещите в Националната агенция по приходите, съдиите, прокурорите, следователите...
В края на 2006 г. например бившият изпълнителният директор на НАП Мария Мургина сключи двугодишна групова застраховка "Живот" и "Злополука" за служителите на агенцията. Общата стойност по договора със застрахователя "Дженерали Животозастраховане" бе 149.5 хил. лева. Принципно, не може да се каже със сигурност дали всички структури, които трябва да сключват застраховката, го правят. Но е факт, че на сайта на Агенцията по обществени поръчки може да бъде намерена информация за още десетки сключени контракти със застрахователи. Според представителите на бранша обаче със сигурност има пропуски при застраховането на общинското и държавното имущество, което иначе се изисква по закон. Като например "Трудова злополука" на работниците и служителите, чиято полица (според експерти) при брутна месечна заплата от 350 лв., ще струва около 20 лв. годишно за работник.
Кой служител трябва да бъде застрахован, е обяснено в специална наредба (Наредбата за задължителното застраховане срещу трудова злополука). В документа е описана методиката за определяне на хората, които трябва да бъдат застраховани, защото упражняваните от тях професии принадлежат "към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната".
За останалите професии, при които застраховката "Професионална отговорност" е задължителна, застрахователите твърдят, че те наистина се правят. Такова изискване има например за адвокатите, доставчиците на електронен подпис и електронен документ, нотариусите, одиторите, лекарите, проектантите, консултантите, строителите и лицата, упражняващи строителен надзор... В повечето браншове се упражнява достатъчен контрол. Законът за нотариусите и нотариалната дейност например предвижда нотариусите да се застраховат за времето, през което упражняват професионалната си дейност. От Нотариалната камара обясниха, че наличието на полица се следи много строго и ако се установи, че не е спазено изискването на закона, започва дисциплинарно производство и нарушителите се наказват.
Законът за независимия финансов одит също задължава упражняващите тази професия да плащат за полица "Професионална отговорност". Председателя на Института на дипломираните експерт-счетоводители Михаил Динве, обясни, че е създаден специален контролен съвет, който следи дали всички одитори са си я закупили, и ако не са го направили, им налагат санкции, предвидени в норматива.

Наблюденията на застрахователите показват, че изключение от правилото са медицинските професии. Според Закона за здравето премията за застраховката срещу рискове, свързани с професионалната отговорност, трябва да бъде заплатена от лечебното заведение. "Вместо това някои здравни заведения предпочитат да си спестят парите и задължават своя персонал да сключва отделни застраховки - всеки за себе си. Само че в практиката не липсват дела и срещу болници. Показателен пример е съдебният иск за 1.16 млн. лв., който бе заведен в началото на 2008 г. от варненско семейство срещу "Майчин дом" в града заради проявена медицинска небрежност. В този ред на мисли застрахователите са категорични, че освен с неефективния контрол другата слабост на задължителните застраховки са ниските застрахователни суми. В някои нормативни актове е поставен долен праг на отговорността. Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството например предвижда минималната застрахователна сума за строител на сграда от първа категория да е 600 хил. лева. При друга полица е избран орган, които да определя долния праг. Нотариалната камара например е решила минималната отговорност на нотариусите да е 10 хил. евро. В много случаи обаче изобщо не е посочен конкретен размер на застрахователната сума.

От казаното дотук излиза, че дори да бъде увеличен броят на задължителните застраховки, няма кой да следи дали те са сключени... Или пък ще се намират вратички в законодателството, които да позволяват заобикалянето на правилата. Колкото и да са добри намеренията на компаниите, докато застрахователанта грамотност за българина не бъде повишена, не можем да очакваме нещо да се промени. Навярно дружествата в бранша трябва да помислят повече върху този факт, вместо хвърлят напразни усилия в лобирането дадена полица да стане задължителна...
 

Дара Христова

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
Image CAPTCHA