Ниска застрахователна култура

Повече от 40% от анкетираните пък смятат, че нямат нужда от застраховка

13:12, 27 Декември, 2010 0 коментара
Ниска застрахователна култура

Възможно ли е държавата да обезщети всички пострадали от различните природни стихии и злонамерени посегателства? По закон помощи се полагат на хората, които са потърпевши от природни бедствия. Истината обаче е, че парите трудно стигат дори и за осигуряване на минимално необходимите им условия за живот. Средствата, които се отделят в правителствения фонд "Бедствия и аварии", са направо нищожни (около 0.6% от централния бюджет). През 2005 г. например в него бяха заделени 50 млн. лв., а щетите от наводненията надхвърлиха 1 млрд. лева.
Все още няма данни нито за вредите, които са нанесли наводненията от тази година - кметовете на пострадалите райони се бавели с подаване на информацията. Бедата обаче далеч не е в размера на средствата, които се отделят във въпросния фонд. По-страшното е, че българите са свикнали някой друг да мисли вместо тях и повечето се сърдят на държавата, когато парите не стигнат, за да бъдат обезщетени подобаващо.
Факт е, че 95% от собствениците на жилища у нас изобщо не използват застраховка имущество. Сигурно само най-големите оптимисти си мислят, че останалите 5% сами са се сетили и доброволно са отишли при застрахователя да подсигурят жилището си. Всъщност по-голямата част от 200 хилядите полици "Пожар и природни бедствия" са били закупени по принуда - защото такава е волята на кредиторите, които отпускат ипотечни заеми.
Застраховките не са популярни и сред земеделските стопани. Едва около 15-20% от обработваемата земя в България е застрахована.
Данните са от представително проучване по поръчка на "Интерамерикан България" ЗЕАД. Там има и други прелюбопитни изводи: една четвърт от българите не познават нито един вид застраховка, а 67% от нашенците не са купували застрахователна полица през последните пет години. Повече от 40% от анкетираните пък смятат, че нямат нужда от застраховка.
Данните са още по-сериозни, когато се разглеждат в контекста на зачестилите природни бедствия, които причиняват щети за милиони левове. Оказва се, че под 1% от българите се страхуват от стихиите разбира се, преди те да се случат. В същото време проучванията на световните организации показват, че повод за притеснение има.
Заради силните наводнения всяка година 500 млн. души по света губят домовете си. Прогнозите на експертите са, че глобалното затопляне, което причинява потопи в едни региони и топлинни вълни в други, ще продължи. От Британския метеорологичен център посочват, че 2014 г. ще бъде с около 0.3 градуса по Целзий по-топла, отколкото 2004-а. В доклад на Екологичната програма на ООН пък се твърди, че вследствие на промените в климата финансовите загуби за населението ще се удвояват на всеки 12 години.
След настъпване на природно бедствие броят на сключените застраховки леко се увеличава, обясняват застрахователи, но по думите им това не особено сериозен ръст. Според експертите обикновено след катастрофично събитие има еуфоричен ръст на закупените полици, който стихва за около 10 дни. Интересът е краткотраен и то само в определени региони.
Очевидно, факторите да не се сключват застраховки се коренят в народопсихологията. Повечето хора нямат средства, други мислят, че застраховката е много скъпа, трети - че на тях няма да им се случи случайно събитие с неблагоприятен ефект, а четвърти могат да си позволят сами да покрият рисковете. Не се оценява необходимостта от застраховка на имот. Хората от бранша твърдят, че поради различни причини българинът няма изградена застрахователна култура.
Основната причина за ниската застрахователна култура е слабата информираност. В цитираното изследване на "Интерамерикан България" ЗЕАД около 60% от запитаните защо не сключват застраховка са отговорили, че нямат пари да заплатят високите тарифи. Това обаче автоматично означава, че хората не са достатъчно информирани, защото цените всъщност са съвсем достъпни
Годишната полица "Пожар и природни бедствия" може да бъде закупена и за 5 лева. При тази цена обаче застрахователната сума не е достатъчна за покриване на щетите. Но срещу 20-30 лв. на година на пострадалите ще бъдат изплатени до 30 хил. лв. за имуществени вреди и 2-3 хил. за пострадала покъщнина при настъпване на застрахователно събитие. Разбира се, има компании, които продават имуществените застраховки за над 100 лв., но и застрахователните им лимити, които се ангажират да изплатят при настъпила щета, също са високи - около 60 хил. лева.
Земеделските застраховки също са по джоба на селските стопани. Едногодишната полица за декар пшеница например може да бъде сключена на цена между 0.90 лв. и 2 лв., а застрахователната сума, която се изплаща при тези премии, е 30-40 лева.
Оказва се, че липсата на доверие в застрахователните компании също е една от причините много малко хора да сключват застраховки. От изследването на "Интерамерикан България" ЗЕАД става ясно, че над 37% от българите не вярват на застрахователите и се съмняват, че ще получат прилично обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. В повечето случаи това се дължи на наложилото се мнение, че този бизнес е непрозрачен и печели на чужд гръб. Смята се, че обикновено изплатените обезщетения не са достатъчни по размер. Понякога за това са си виновни и самите потребители на услугата, защото не са си направили труда да прочетат текста в договора, написан с дребен шрифт, и да се запознаят в детайли с условията по застраховката. Е, вина имат и самите компании, защото не е нужно да се опитват да ощетяват застрахованите с различни условия и правни капани, записани с дребни букви в договорите. Както е казал народът по друг повод: "Кьорав карти не играе". Смисленият извод от случилото се е: застрахователите слабо работят при популяризирането на своите продукти и нуждата от тях. Държавата също нехае към този проблем, а когато се случи бедствие, първо бърза да се ангажира, после чиновниците й се залисват в някаква друга посока, а когато някакви средства все пак стигнат до пострадалите, се оказва, че местните велможи са си казали последната дума и парите са отишли не при който има нужда, а при когото трябва.
Другият вариант е хората да бъдат заставени със закон да сключват застраховки. Всъщност идеята за създаването на застрахователен пул срещу катастрофични събития и за въвеждането на задължителна имуществена застраховка не е от вчера. Като цяло обаче застрахователите са против подобни принудителни мерки. Според тях трябва да бъдат намерени други начини, с които хората да бъдат мотивирани да закупуват полици. Такъв стимул са данъчните облекчения например. Катастрофичен пул има въведен в Турция, но той се отнася само за новопостроените сгради.
В Румъния също бе взето решение за създаване на пул, а имуществените застраховки за жилищни сгради са задължителни. В Швейцария в 22 от 26-те кантона е задължително застраховането на сгради, а в два - и застраховането на покъщнина. Във Франция и Испания застраховката не е задължителна, но процентът на застрахованото недвижимо имущество надхвърля 95 процента.
Дали обаче това би решило проблемът с ниската застрахователна култура у нас, не е ясно.
 

Дара Христова

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
Image CAPTCHA