Можем ли да получим обезщетение при застраховка "Злополука"

Прибирате се от морето, шофьорът на автобуса натиска рязко спирачките и върху главата ви пада тежка пътна чанта. Или пък се возите в тролея, превозното средство завива рязко и вие залитате, падате и чупите ръката или крака си... Сигурно звучи смешно, но не е невъзможно да ви се случи. По-важното в случая обаче е дали е възможно да получите някакво парично обезщетение, за това, че сте получили травма. Както в повечето случаи, в България теоретично такава възможност съществува, но на практика тя е много трудноосъществима. Първо, за да предяви претенции, потърпевшият трябва да пази билета, с който е пътувал в съответното превозно средство на градския транспорт, защото всъщност това е неговата застрахователна полица. Колко са обаче хората, които знаят това? Но дори да предположим, че пострадалият е запазил билета си, това не е достатъчно. Защото, за да получи обезщетение от застрахователя, той трябва да спази определена процедура.
В повечето случаи злополуките в градския транспорт са следствие от рязко набити спирачки, а пострадалите обикновено са възрастни хора. Специалистите обясниха, че за да получи обезщетение за претърпяната вреда, пострадалият трябва да помоли шофьора да спре превозното средство, да повикат полицията и заедно да съставят протокол, въз основа на който застрахователят да плати дължимата сума. В повечето случаи обаче хората предпочитат да слязат на най-близката спирка и да потърсят "Бърза помощ", а чак след това да си търсят обезщетението. И тук идва първият проблем - трудно може да се идентифицира превозното средство, в което е станала злополуката или пък да се намерят свидетели, които да потвърдят, че нараняването е станало точно в този рейс градския транспорт. При това положение в огромен процент от случаите застрахователите не плащат, нищо, че пострадалият да има редовен билет.
Можем да посочим и още инциденти, в които застрахователите отказват да платят разходите по лечението на пострадали. Преди няколко години на езерото Ариана в столицата беше изграден парк за екстремни зимни спортове, снабден с различни видове рампи, пързалки и съоражения, за ползването на които се плащаше определена сума. През 2008-а 17-годишният Георги Пейчев излита с ски от най-голямата рампа в парка, но не успява да се приземи на предназначената за целта обезопасителна възглавница. Младежът пада в ъгъла на приспособлението, а след това директно на леда от близо 2 метра височина. Резултатът - 3 счупени зъба и натрошена лява ръка. Оказва се обаче, че лечението му не може да бъде платено, защото "любезните" служители на касата на парка не са издали касова бележка, а незнаещото момче дори не се е сетило да попита, нали си има билет! На всичкото отгоре "надзирателите" на екстремните съоражения са допуснали Георги да скача без задължителната каска... Сами се досещате, че при това положение никой застраховател не би платил...
В този ред на мисли, може би не е зле да посочим кои да застраховките, за които става дума. Една от тези застраховки е "Злополука на пътниците" и е сключена от "Столичен метрополитен" с "Лев инс". Тя е задължителна и по силата на Кодекса за застраховането трябва да се сключва от всички фирми, извършващи превоз на пътници в страната. Вярно е, че засега приходите от тази услуга не са кой знае колко големи, но пък перспективите за развитие са доста примамливи. Годишните премии по задължителната полица "Злополука на пътниците в обществения транспорт", по данни на КФН за 2008 г., формират 0.4% от премийния приход на застрахователите. Но пък и сумата на изплатените обезщетения не е кой знае колко голяма. Според статистиката на управление "Застрахователен надзор" за 2008 г. те са 0.083% от всички изплатени средства. Изчисленията показват, че при приходи от премии за около 5.55 млн. лв. изплатените обезщетения са 495 хил. лева. Докато при друга подобна застраховка - "Злополука", делът на обезщетенията в премийния приход е почти 20 процента. При "Гражданска отговорност" на автомобилистите пък съотношението между премийния приход и щетите надхвърля 40%, като не бива да се забравя, че по тази полица се плащат и доста солидни комисиони на агентите и брокерите, които при някои компании надхвърлят дори 30-40% от цената.
Голяма част от всички споменати дотук разходи са спестени при полицата "Злополука на пътниците", защото огромната част от договорите се сключват въз основа на обществени поръчки за много големи суми. Трудно е да се прогнозира и каква част от сумите са премийният приход за застрахователя по застраховка "Злополука на пътниците в обществения транспорт". Практиката досега бе премийните приходи по нея да се правят в края на всеки месец въз основа на продадените през изминалите 30 дни билетчета. Като се има предвид, че само през 2008 г. "Столичен електротранспорт" е превозил 198 млн. пътници, каквато и да е тарифата на застрахователя, е ясно, че му се отваря немалък бизнес.
В началото на миналата година, след провеждане на конкурс за възлагане на обществена поръчка, Столична компания за градски транспорт сключи договор със ЗАД "Армеец". В него се включват полиците "Злополука на пътниците", "Гражданска отговорност на автомобилистите", "Трудова злополука", "Застраховка на сухопътни превозни средства", покриваща всички рискове, включително кражба, "Пожар и природни бедствия", имуществена застраховка на съоръжения, разположени на спирките на масовия градски транспорт - каси и навеси, както и спиркови знаци, и "Застраховка на парични загуби". Стойността на договора бе 165.4 хил. лв. без ДДС. Може да се предположи, че една солидна част от тази сума е отишла точно за застраховане на пътниците в градския транспорт. За миналата година по тази полица ЗАД "Армеец" е реализирала премиен приход от близо 375 хил. лева.
При друг конкурс за обществена поръчка на 6 януари 2009-а "Бургасбус" ЕООД заплати 28.34 хил. лв. на ЗК "Уника Живот" за покриване на рисковете "Злополука на пътниците в обществения транспорт". Тя включва и застраховането на обслужващия персонал на компанията за цялата 2009 година.
На сайта на Агенцията по обществените поръчки има още много примери за сключени договори на обществени превозвачи със застрахователи - с по-малки или по-големи стойности. Естествено, една голяма част от полиците са закупени без провеждането на конкурс, защото възложителите не са държавни или общински компании.
Нещата обаче са различни когато говорим за "Български държавни железници". Въпреки че предприятието е държавна собственост до този момент, няма информация да са провеждани конкурси за възлагане на застраховка на неговите пътници. Причината е, че от 1998 г. насам рисковете по задължителната застраховка, както и по имуществото на железниците и на работниците и служителите са поверени на ЗАД "Алианц България". Застрахователният договор между БДЖ и дружеството може да бъде прекратен само след изплащане на 1.3 млн. лв. неустойка от страна на железопътната компания. И без да е получила поръчката чрез обществен конкурс обаче, ЗАД "Алианц България" изпълнява задълженията си по договора с БДЖ. Доказателство за това е изплащането на обезщетения за общо 180 хил. лева на семействата на жертвите на огнената стихия, която вилня в бързия влак от София за Кардам през февруари 2008 година. Тогава компанията обезщети близките на деветимата загинали с по 20 хил. лв., колкото е лимитът по застраховката. Това бе първият толкова голям инцидент, по който дружеството плаща обезщетения. Впрочем изплатената сума представлява над една трета от всички плащания, които застрахователите са направили по полицата "Злополука на пътниците в обществения транспорт" (494 хил. лева).
Само дето посочените случаи, в които застрахователите са платили са все такива, в които има жертви и тежко пострадали хора, а намесата на полиция е била неизбежна. Когато обаче няма протокол от органите на реда и става дума за леки травми на еди-двама души, рядко се стига до изплащане на обезщетение... Може би е редно законотворците у нас да предприемат мерки и в тази насока, нищо, че това може и да не се понрави на застрахователните компании. Въпрос на приоритети...