Колко струва животът според застрахователите

Какво всъщност пише в закона?

12:07, 24 Юли, 2011 0 коментара
Колко струва животът според застрахователите

Ако зададете този въпрос на някой застраховател, той вероятно би отговорил, че човешкият живот струва между 20 000 и 40 000 лв., защото точно за такива стойности на неимуществените щети те водят кървави извънсъдебни пазарлъци. (По съдебен ред ранените при произшествия на пътя или наследниците на загиналите могат да получат 5-6 пъти по-високи суми). Някои компании дори се жалват, че след съдебно решение им се е наложило да изплатят обезщетения при смърт до 200 000 лева. Според Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътнотранспортни произшествия "размотаването" започвало още при подаването на иск за неимуществена щета от страна на пострадалите или наследниците на загинали.
Според различни източници, застрахователите карат пострадалите при пътнотранспортни произшествия лица да подписват споразумения, което не се изисква от Кодекса за застраховането, за да се получи обезщетението. Говори се дори, че абсолютно всички застрахователни дружества у нас настоявали за споразумение, при което поемат твърд ангажимент за изплащане на щетата в размер, определен от тях, а повече от половината изрично "уточнявали" в разговора, че без такова споразумение няма да платят нищо.
Само че малко хора си дават сметка, че като се подпише споразумение, на пострадалото лице му се отнема възможността след това да претендира за по-високо обезщетение по съдебен ред. Ако образува дело, за да настоява за по-голяма сума, застрахователят показва това споразумение и в 90% от случаите съдът приема, че е постигната извънсъдебна спогодба и постановява решение, с което отхвърля иска, обясниха от асоциацията.
Потърпевши пък се оплакват, че ако откажат да подпишат споразумение, някои застрахователни компании или намаляват първоначално предложеното обезщетение, или отказват изобщо да изплатят такова. Проблемът е, че определеният размер се съобщава по телефона или в среща на четири очи. В Кодекса за застраховане няма изричен текст, който да задължава това предложение да е в писмен вид и някои застрахователни компании се възползват от този пропуск, за да бъдат принуждавани хората да подписват споразумения! Практиката показва, че всъщност нито КФН, нито законите у нас могат да ринудят застраховател да плати.
Според асоциацията, за да се излезе от порочната практика, трябва да се направят две неща. Да се задължат застрахователите - в сегашния законов срок, да изпращат писмена информация до пострадалия (или до неговите роднини) с точно упомената сума на обезщетението. А в случай че отказват да платят, в същия срок да пратят писмено мотивите си за отказа. Наличието на писмена следа би подпомогнало много пострадалия, ако реши да си търси правата чрез съда.
Другото, което трябва да се направи, според Асоциацията за защита на застрахованите е в закона да се определят задължителният брой и вид документи, които се представят пред застрахователя. Сега няма такъв текст и застрахователите масово шикалкавели с мотива, че не е представен еди-кой си документ, което може да проточи нещата с години. Обикновено 10-12 документа са напълно достатъчни, но всеки застраховател си имал и собствен списък, на който държал.
Впрочем, драмата отново е ниската премия по задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Именно за да противодейства на такива сценарии, свързани със затруднения или неплатежоспособност на застрахователи, Комисията за финансов надзор провежда последователна политика за плавно и адекватно повишаване на цените, така че те да съответстват на покритите рискове.
Според експерти, цената на "Гражданската отговорност" трябва да е поне 300 лв., за да могат застрахователите да покрият високите суми за обезщетенията. А те са наистина внушителни - за общо осем наследници на двама загинали например компанията трябва да плати средно по 100 000 за наследник, което прави общо 800 000 лв. само за един случай, жалват се от бранша.
От асоциацията предлагат също при ПТП с причинени телесни увреждания наказателната отговорност, която носи виновният водач, да не бъде заменяна с административна (според НПК) освен в случаите, когато той се признае за виновен. Целта е пострадалото лице да може да участва в процеса като страна и да може да защити правата си, тъй като в много случаи, за да бъде облекчен наказателният процес, наказателната отговорност се заменя с административна. По административен ред обаче участват като страни само прокурорът и виновният водач. Тук пострадалият не участва и няма как да си защити интересите си.
Най-заплетените и драматични случаи са свързани с хора, които са в кома. Според законодатеслтвото, когато в кома е пълнолетен, реално няма кой да го представлява в наказателния процес. Родителите не могат да го представляват автоматично. През това време, докато пострадалият е в кома, другата страна може да прави всичко по процеса: да участва в разпити, да води свидетели. А родителите, докато се грижат за оцеляването на детето си, губят време да си извадят документи, чрез които да го представляват в този процес. Понякога това може да отнеме и четири-пет месеца.

Какво всъщност пише в закона?
Лимитът на отговорност на застрахователя за едно пострадало лице е 1 млн. лева. Досега няма съд в България, който да е присъдил максимума за едно увредено лице 1 млн. лв., а за повече от едно - 5 млн. лева. Максималните застрахователни плащания за тежки телесни увреждания и за наследници са между 150 и 200 хил. лв. на човек.
Всъщност, има възможност пострадалите лица, когато има образувано наказателно дело срещу виновния водач, да предявят в същия процес и граждански иск. Тоест това е искът за "кръвнина". Практиката показва, че повечето такива дела завършват с осъдителна присъда за виновника и уважен граждански иск. След като приключи това дело, пострадалите си изваждат изпълнителен лист срещу виновния водач. Всъщност пострадалите имат две възможности. Или да си търсят тези пари от виновника, или да отидат при застрахователя по "Гражданска отговорност" или съответно при гаранционния фонд, ако той няма гражданска отговорност.
От Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътнотранспортни произшествия предлагат в Закона за движение по пътищата да бъде записано, че органите на МВР, които посещават катастрофи, при които има пострадал с телесни увреждания, са задължени да извадят констативен протокол. Това е документът, в който е описано какво е станало при произшествието. Описани са и телесните увреждания на лицата, къде са транспортирани и дали са останали на лечение. Всъщност това е документът, който удостоверява настъпването на ПТП и който ангажира отговорността на застрахователя. Колко време ще отнеме докато това стане факт, обаче не е ясно!
 

Дара Христова

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
Image CAPTCHA