Един ден с Hyundai Veloster

Возили сте се скоро в такси? Леко амортизирани (километрите не прощават), леко пластмасови, леко скучни. Автомобили от нисък клас от даден модел и марка, които всеки може да си купи. Естествено има и малки изключения, като например Hyundai Sonata(NF или моделът от 2005), нямам предвид, че него не всеки може да си купи, а че прави приятно впечатление. Екстериорът и интериорът определено изглеждат доста по-приветливи и луксозни от на предшественика. Не са последен писък на модата, но си личи, че тези корейски автомобили са извървели дълъг път.

Ако на някои му трябва друго доказателство за това ми твърдение, да си припомним последните два модела – Elantra. Моделът от 2001г (XD) все още се среща като такси, а имаше период в който бяха едно от най-честите жълти возила. Така че доста хора знаят какви бяха материалите и визията по интериора. Бяха положени усилия да изглежда по-модерно и скъпо, но си беше пълно дърво! А сега всички да отклонят мисли към новият модел от 2010 и да си помислят дали знаят как изглежда тази кола като цяло, и дали са обръщали внимание на вътрешното оформление и материали. Ако не сте, бързо тичайте към някое представителство на Hyundai и сядайте да гледате и да цъкате с език.

При този модел, разликата е най-очевидна и голяма, не, тя е огромна! Тук може да се види какъв път са извървели Hyundai, тук може да се види какъв полъх вее от тази компания и на къде са издути платната им. Аз смело мога да заявя, че посоката е правилната!

Ако някои си мисли: “Е какво пък толкова?” ще перифразирам и ще му кажа, че това което са изминали се равнява на това да обходиш Великата Китайска стена и когато се завърнеш да изглеждаш доста по-свеж, отпочинал, разхубавен, помъдрял и авторитетен... Ще успеете ли?

Съмнявам се! Първо не знам дали заради всичките препятствия с които ще се сблъскате, изобщо ще успеете да се завърнете.

Новата политика на Hyundai страшно ми допада. Както си говорих с човек от компанията, те не гонят Toyota, Mazda или други самураи, защото по някои показатели дори ги задминават, а VW. Автомобилен производител които се развива всяка секунда. Производител, който има модел за всяка ниша, било то ценова или автомобилна. Според мен Hyundai отстъпва единствено по продажби от VW и по нищо друго (да ме прощавате VW). Немците нямат нищо ново, разчупено, интригуващо и различно. Нямат нищо с което да те накарат да проследиш с поглед минаващият покрай теб автомобил и да останеш замислен няколко секунди. Докато от своя страна Hyundai имат такъв автомобил, даже са цели два.

Този уикенд голяма част от автомобилните ентусиасти бяха на откриването на новия драг шампионат, а аз... аз бях в автомобил след който, всички обръщаха глава. Шофирах Hyundai, представяте ли си? Преди 10години никои не мислеше, че ще обърне глава след автомобил от тази марка, а днес такъв автомобил беше заглеждан повече от еднообразните черни X6-ци, МL-и и всякаква друга масовка. Дори хората от тези автомобили следяха малкия Veloster.

Твърдо съм убеден, че това внимание се дължи на автомобила, а не на мен, все пак и други коли съм карал, но не съм се чувствал така важен. Veloster трябва да се продава с едно допълнително писмено уточнение, както моделите на AMG, но тук да пише, че не се препоръчва за хора със сценични проблеми!

Няма да се лъжем, всеки има очи и вижда очевидното – автомобилът си е красив. Нисък, дори “сплескан”, широк, ръбат, но тук таме и с плавни форми, задължителни условия за да може да се нарече спортно купе.

Автомобилът е нестандартен, практичен и с характер, а това най-добре си личи и разбира от разположението на задните врати. Всъщност отзад имаме само една врата и то от безопасната (от дясната, запомнете го вече!) страна. Това не е някакъв търговски трик, вратата си е доста функционална и удобна. Досадният израз “Стани да седна!” няма да бъде актуален при този автомобил.

Задницата е заоблена, но раздутите калници, двойният хромиран ауспух, разположен по средата и нестандартният капак, придават усещането, за автомобил на който определено не би искал да присветкваш, за да ти направи път. Не че трябва да очаквате такъв автомобил да се мотка...

Страничната линия допълва усещането за спортен и “нервозен” автомобил. Скосеният профил и тясната странична А-конзола също спомагат за това усещане. Отпред нещата не са по-различни. Отворите на предния капак и заострените фарове подчертани с LED светлини допълват цялостната картина. Черешката на тортата е стъкленият покрив! Той прелива със задния прозорец, който е разделен от лек спойлер. Изключително практично решение, видимостта се повишава значително, повярвайте ми, това го знам от опит!

По повод интериора мога да кажа само едно нещо – “Уау”. Още когато отвориш вратата се сблъскваш буквално с лукса! Когато нежните части от твоето тяло, докоснат нежните седалки нещата загрубяват. Пред погледа ти, ненатрапчиво се забива централната конзола заедно с волана. Инстиктивно посягаш и усещаш как копнежът ти за допир с него, прераства до танц на сетивата когато го докоснеш. Като на автопилот затваряш вратата и от добрата шумоизолация чуваш единствено мислите си: “Каквооооо, това Hyundai ли е?” . Вратите не са тежки и огромни като при другите купета, защото все пак тук си имате врата и отзад. Това е чудесно, няма да бъдете смачкан от собствената си “порта”. Страничните огледала са като на камион, предоставят невероятна “картина” назад, но при паркиране надали ще се ползват толкова, все пак си имате камера. Не знаехте ли? Ами да, имате камера за да може да паркирате безпроблемно. Оправдания от сорта “Не го видях” няма да важат тук.

Уредите са прегледни, ясни и се четат без проблем. За по-сигурен тест следващият път ще взема и Дядо си с мен, за да съм на 100% сигурен, че е така. Автомобилът е оборудван със 7-инчов Touch Screen, има интегриран BlueTooth и клавиатура на която може да въвеждате различни телефонни номера. На същия този дисплей са й прожекциите от камерата за заден ход. Veloster все още не е оборудван с телематичната системата Blue Link, нея ще я видим при новото поколение “Santa Fe”. Принципно тази система е толкова “умна” и прави толкова много неща, че даже си има собствен профил във Фейсбук и може да пише съобщения по стената си от сорта на “Тоя кара много зле!”(20 Like).

Страничната конзола, наподобява малко тази в новата Ford Fiesta (под сурдинка, тук повече ми харесва). Именно и на нея се намира копчето за стартиране на двигателя. Леко тази идея за стартиране с копче, разпространена повече при по-спортните автомобили, не ми допада, че се разводнява и лансира вече при почти всякакви коли. Но тук си беше на мястото и е задължителна!

Седалките са ергономични и с много добра странична опора. Отзад има място за двама възрастни и не е нужно да имат недъг, за да се возите и да се чувствате като хора. Дори си имат поставки за чаша, очевидно идеална кола за младоженци, има къде да си оставят чашите с шампанско.

Двигателят е тих и приятен - 1.6 литра, 140 к.с. и 167 Нм , но има едно “но”. Автоматичната 6-степенна скоростна кутия (DCT), малко спъва нещата. Въпреки че от Hyundai много я лансират, на мен ми се видя малко мудна. Цялата кола и това задвижване са все едно да видиш насреща си, здрав, грамаден, с изпиващ поглед военен, а да е въоръжен само с водно пистолетче...

Ако десният ви крак няма нервозни тикове и си е спокоен и уравновесен, то тогава може би няма да разберете за какво говоря. Просто цялостната визия на колата оставя впечатление, че е спортна натура и няма нищо против да бъде “юркана”, а изведнъж се оказва, че предпочита по-спокойното шофиране. Това не е лошо, все пак не всеки  вижда драг отсечка по Околовръстното и етап от Рали България над Панчарево. Когато вземеш нещата в свои ръце и използваш перата на волана (пера!!!) нещата са малко по-добре и Veloster става доста по-услужлив. Все пак един добре обучен военен е опасен дори и с водно пистолетче в ръка. Има модел и с 6-степенна ръчна скоростна кутия, но за съжаление, през този ден не беше на разположение. Определено трябва да се опита!

Веднага успокоявам хората с нервозен десен крак, че през 2013г. ще се появи Hyundai Veloster с 2.0 литров четирицилиндров двигател и турбо на борда. Тогава вече съм сигурен, че с 211-те к.с. и 264-те Нм, автомобилът ще оставя усмивката на лицето ви постоянно, без значение дали карате Veloster или го гледате отстрани. Още повече той отново ще се предлага, както с ръчни (чудесно!), така и с автоматични скорости.

Само едно мога да кажа, нямам търпение!

Обобщено, колата има собствено виждане за нещата и не е направена за да чупи рекорди по продажба, а да доставя удоволствие(дано счупи и някои друг рекорд). Успява да се справи с тази не лека задача на 80%. Единствено мудният автомат разваля  удоволствието. Това нямаше да прави такова впечатление, ако автомобилът изглеждаше бездушно и обикновено, но с тази визия лично аз очаквах повече. Все пак трябва да се пробва и ръчната скоростна кутия. А аз с нетърпение ще изчакам появата на турбинираната версия и ще си запазя още от сега час в търговския отдел на Hyundai.

Ако си поръчате автомобила, който карах аз, тоест натъпкан до козирката с екстри ще трябва да се разделите с около 60 000 лева. Доста голяма сума, но цялото внимание по улиците ще е фокусирано върху вас, а вие ще се чувствате като цар в наистина удобния и луксозен Veloster. Но тъй като слоганът на Hyundai e: “New thinking. New possibilities.”(“Ново мислене. Нови възможности.”), хората от компанията са отворени към света и винаги могат да направят индивидуални оферти и отстъпки за своите клиенти. Започнахте да се замисляте, а?

пп: Един апел към всички хора и най-вече журналисти които тестват даден автомобил – Моля ви, пазете тестовите автомобили! Толкова хубав автомобил не заслужава такива бойни белези.