84% от българите са готови да участват в ограничаването на сивата икономика

За това ще помогне намаленото използване на пари в брой

13:06, 27 Юни, 2017 0 коментара

93% от българите заявяват, че са запознати с измеренията на сивата икономика, а 84% от тях изразяват готовност да участват в борбата за ограничаването й, сочи изследване на Mastercard за обществените нагласи към сивата икономика. Проучването, което обхваща 800 българи на възраст между 15 и 64 години, е проведено през февруари 2017 г. в десет държави в Централна и Източна Европа, сред които и България, информира сайтът Fintech.bg

Измеренията на сивата икономика анкетираните откриват преди всичко в практиката за наемане на работници без договор (86%), укриване на приходи с цел плащане на по-малки данъци (79%) или прикриване на трансакции от продажби (78%).

„Сивата икономика е явление, което рефлектира върху цялото общество и качеството на живот на всички граждани. Благодарение на нашия опит от партньорства с правителства по целия свят, можем да посочим дигитализацията като един от сигурните методи за ограничаването й. По-широкото използване на електронните разплащания от институциите, бизнеса и крайните потребители, наред с финансовото образование, са доказани инструменти за борба със сивата икономика, както и за по-ефективното планиране и разходване на публични средства“, каза Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България и Македония.

Българите разбират негативното влияние на сивата икономика върху публичните финанси и икономика. 86% от участниците в изследването са категорични, че сивата икономика ограничава икономическия растеж на държавата.

Според изпълнителния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев, сивата икономика създава неконкурентна среда, която отблъсква инвеститорите, а без инвестиции няма икономически растеж. „Липсата на инвестиции ограничава разкриването на нови, качествени работни места и не позволява реален растеж на доходите. Ясен индикатор за наличието на сериозен обем сива икономика е фактът, че за последните десет години средната работна заплата е нараснала със 123%, а приходите от данък „общ доход“ (ДОД) са се увеличили с 64%, т.е. в бюджета постъпват с около 1 млрд. лв. годишно по-малко приходи от ДОД. Картовите разплащания са eдин от инструментите за борба със сивата икономика и ние трябва да използваме всяка възможност за гасене в зародиш на икономическите деформации“, казва Божидар Данев.

Българските потребители осъзнават, че използването на електронни плащания и намаляването на употребата на пари в брой ще ограничи сивата икономика. Нещо повече, мнозинството анкетирани твърдят, че биха плащали електронно по-често (79%), за да ограничат негативното явление.

„Радващо е, че българите много добре разбират какво е сива икономика, какви вреди нанася върху всеки от нас и как можем да и се противопостави. На ход обаче е държавата, която трябва да осигури условия и стимули, за да могат потребителите да ѝ съдействат с поведението си. Лотарията с касови бележки на НАП е чудесен положителен пример, а на другия полюс е липсата на терминали на много места, като например в КАТ, което ощетява гражданите с допълнителни банкови такси“, заяви Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители“.

Като най-често решение, което държавните институции биха могли да предложат за ограничаване на сивата икономика, българите посочват данъчно стимулиране за търговци, които приемат електронни плащания (67%), задължително притежаване и използване на касови апарати (66%) и данъчни облекчения за потребители, които плащат електронно (65%). За целта притежаването на терминал за електронно плащане би трябвало да е задължително за всички търговски обекти, категорични са 81% от участниците в изследването.

Ins Editor 5

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
Image CAPTCHA